Какви ще са добрите земеделски практики в новата ОСП?
В тази връзка Министерството на земеделието (МЗХГ) публикува списък от земеделски практики, които допринасят за опазването на околната среда и имат положителен ефект върху климата и природата. Ето и кои са добрите практики в сферата на пчеларството, които предлагат експертите.
Една от основните цели на подвижното пчеларство е рационалното използване на наличната медоносна растителност, събиране на повече нектар и прашец, добив на повече пчелни продукти и не на последно място - опрашване на ентомофилните култури.
За да се постигнат тези цели, е много важно пчелните семейства да се намират непосредствено до цъфтящите растения. За съжаление, по различни причини пчелните семейства са разположени в близост до или в населените места. Когато пашата е отдалечена от пчелина, пчелите губят много време в летеж до нея и обратно, и пренасят по-малко нектар в кошерите. Поради това преместването на пчелните семейства за сезонна паша дава възможност за разнообразна паша, по-добро развитие на пчелното семейство, както и по-високи добиви.
Съществуваща добра практика в други страни е сътрудничеството между земеделски производители и пчелари. Екосистемната услуга „опрашване“ се осигурява от собственика на регистрирани пчелни семейства на ползвател на услугата, който може да бъде собственик или арендатор на земеделски земи, овощни градини, пасища и горски територии. За опрашване на културите земеделският производител заплаща на пчеларя по договаряне.
Структуриране на буферни зони с ивици от цветни видове, с медоносни растения и засяване на медоносни растения от видовете елда, нахут, слънчоглед, синап, кориандър, босилек, анасон, бяла и жълта комунига, фацелия. Тази практика изисква прилагане на естествени, био- или щадящи препарати за растителна защита, за да се опазят опрашителите.
Следете темата и на cap4us.agri.bg.