Свети Павел пък бил фарисей, който участвал в гоненията на християните и дори участват в убийството на свети Стефан. Според житието му се разказва, че на път за Дамаск чул Божия глас, който го пита защо го гони. Това изиграва важна роля и скоро той се покръства, и става един от най-ревностните християни, проповядващи вярата. Св. Петър бива разпънат на 29 юни, същият ден Св. Павел е посечен с меч. Двамата апостоли Петър и Павел символизират заблудата и покаянието, и се смятат за едни от най-ревностните последователи на Христос.

В българският календар Петровден се предшества от Петровите пости. Те започват след Петдесетница - близо две седмици не се хапват блажни ястия. В народните вярвания Петър и Павел са двама братя - Петър богат и неотстъпчив, Павел - сиромах и справедлив. На Св. Петър се паднало да държи ключа за портите на рая. Да съди кой е праведен и ще влезе, кой е грешник и ще отпрати. Справедливостта на неговата дума никой не можел да подложи на съмнение, защото дори, когато майка му - лоша и проклета жена, напуснала този свят и отишла пред портите, той не я пуснал.

Тъй като Петровден съвпада с най-живият период от стопански живот - обредите на този ден са най-често свързани с него. През деня се работи до обяд - в този ден казват и Св. Петър хващал сърпа. Следобед обаче не трябвало да се хваща работа - нито домашна, нито селскостопанска - за да е плодородна годината. На места стават рано сутрин и хвърлят камъчета в лозето, бостана, нивата - за да даде голяма реколта.

За светията на този ден задължително на масата се слагат ябълки петровки. Също се приготвя тиквеник, млечна баница, кокошка с джанки, и ястие наричано "бял мъж" (или "белмъш" и "кутмач"). Петровското пиле или поне пилешкото също е задължително. Имен ден празнуват: Петър, Петьо, Павел, Камен, Петя, Павлина, Полина и други.