Петър Станимиров разказва как е наложил Стивън Кинг на българския пазар
Специално тази книга, всъщност то е албум, представлява преглед на работата ми в последните 22 години с фирмата, която представлява Wacom в България. Това не е търговски продукт и само с моята добра воля може да се случи така, че някой да го притежава. Това заяви художникът Петър Станимиров в предаването “Сториборд" с водещ Благой Иванов по Радио “Фокус", по повод издаването на книгата му "Моите 22 години с Wacom".
Петър Станимиров навлиза ударно в света на комиксите и илюстрациите още през 80-те години на миналия век. Освен несъмнено култовата му роля в проекти като списание "Дъга" и в художественото оформление на книгите на Стивън Кинг и Дийн Кунц, Станимиров налага в България популярните книги-игри, после минава през гейминг бранша, а в последно време е изключително активен като художник на всякакъв тип произведения – от класика през комикси до съвременна жанрова проза, не само преводна, но и българска. Освен това е правил десетки изложби, носител е на редица отличия, а внушителното му портфолио е маркирало няколко поколения. Правил е и филмови плакати, включително и за "Конан варварина".
Петър Станимиров като издател лансира през 90-те години на миналия век Стивън Кинг като автор. Това е един експеримент, който е много рисков за времето си. Прави го с романа "Сейлъмс Лот", който излиза през 1992 година. Тази книга ставна много успешна и поставя началото на поредица, която е с художественото оформление на Петър Станимиров. Когато човек погледне тези книги вижда колко са кинематографични. Любопитно е как киното е вдъхновявало Станимиров по това време.
"Аз вече работех филмови плакати, като това е специалността ми в Академията - плакат. Интересното е, че всъщност аз притежавах домашно видео. Естествено аз харесвах страшните филми. Тогава ми направиха впечатление една голяма част, може би пет или шест филма. Те особено много ми харесаха. Така изведнъж, докато по-внимателно гледах субтитрите и надписите, се оказа че те са на един и същи автор. Когато направиха издателство "Плеяда", в началото това представляваше нещо като издателски офис за илюстриране на детска литература. По този начин тръгнахме. Ние бяхме едни от първите частни издателства и тогава, когато решихме, че трябва да има и други автори, да има и някакъв чуждестранен акцент, а изобщо не съм се колебал, че това трябва да бъде Стивън Кинг", разказва Станимиров.
Любопитно е, че въпросното заглавие "Сейлъмс Лот" не е било свободно, защото директорът на издателство "Хемус" Вера Ганчева е имала намерение да го издава. Станимиров веднага се среща с нея: "Тогава имаше ужасна практика книгите да се взимат на опция. Това какво означаваше? Просто задържаш едно заглавие година- две или три, докато не решиш да го издадеш. Все едно си го резервираш. Обаче тя беше ужасно възмутена от Стивън Кинг, не го харесваше, наговори ми един куп глупости и аз й казах: Аз с удоволствие ще те отърва от тази книга. И още на другия ден си платихме авторските права и Любо Николов започна да я превежда", спомня си Петър Станимиров, който е издател и художник на Стивън Кинг.
Това е началото на историята на издаването на Стивън Кинг у нас. Как продължава тази история?
"Случи се така, че с голямо удоволствие си направихме книгата "Сейлъмс Лот". Любо Николов я преведе, а аз направих корицата и я отпечатихме. Изведнъж обаче се оказа, че търговците не искат изобщо да продават страшни картинки и непознати автори. Стивън Кинг беше излизал съвсем случайноу нас със сборник с разкази, както и с "Мъртвата зона" и "Живата факла". Аз ги бях чел всичките. Търговците не искаха изобщо да продават книгата "Сейлъмс Лот". Една седмица аз бях на тръни, но хората бяха разбрали, че е излязла и самите читатели я търсеха. До такава степен са я търсели, че когато пуснахме на следващия месец "Кери"(втората книга от поредицата), търговците я разграбиха още от камиона преди тази книга да влезе в склада. Така започна всичко", казва Станимиров.
Той композира кориците на книгите на Стивън Кинг, така че те много плиличат на филмови плакати. Усеща се много силно влияние от киното. Станимиров признава, че Текла Алексиева, която направи поредицата "Галактика", го е вдъхновила.
"Тя е човекът, който ме вдъхнови. Аз лично я познавах още тогава", признава той.
Любопитно е, че неговата корица на "Тъмната половина" предугади кинаджийската посока на книгата, защото тя излиза преди филма. А корицата на Станимиров е такава, че главният герой от корицата прилича на актьора, който по-късно играе във филма.
"Всичко е съвсем случайно", казва скромно Петър Станимиров.
Той работи по финалния тон на комиксов проект, който излезе съвсем наскоро. Това е Аракел. Проект който обединява таланта на художници и автори. Интересно е как той оценява младото поколение в комиксите. Изобразителното изкуство в поп културен и комиксов план.
"За съжаление, аз не мога да дам много хубава оценка на съвременния български комикс. Има десетина човека, които са съвсем млади хора, но аз се срещам с тях с удоволствие. Но ние почти не сме работили заедно, както аз правя комикси, например както с теб направихме тази страхотна графична новела. Имам голяма надежда, че нещата ще се оправят, но въпреки това ще бъде много трудно. Сега в България нищо не се случва. А по-лошото е, че хората не се шегуват . Специално американският комикс жестоко е залял българския пазар", казва Петър Станимиров.