Писател: За 30 години се превърнахме в най-бедните, най-тъпите и най-нещастните в Европа

"Синдромът на сварената жаба е феномен, който съществува в последните 30 години в България. Излизайки от комунистическия строй, рязко влязохме в демокрация, която в първите години изглеждаше симпатична алтернатива, но постепенно се превърна в същото нещо, че и по-лошо. Свариха на за 30 години и от хора, които се радваха в едно общество, постепенно се превърнахме в най-бедните, най-тъпите, най-нещастната нация в Европа".

Това каза пред БНР Емил Йотовски, сценарист, писател, журналист, драматург.

Книгата е посветена на последните издихания на едно болно и объркано общество. За убийството на морала. За налагането на новото нормално. За цивилизацията на упадъка и въздигането на корпоративно налаганите клишета като ценност.

Не подценявайте способността на цивилизацията да се саморазрушава. 

Първите симптоми са срив в морала и семейството. Следва ги разпадът на нравите и подмяната на ценностите. Процесът завършва с подмяна на справедливостта. Всичко това вече го наблюдаваме. Новият световен ред идва и няма да чука на вратата ни. Той ще нахлуе неканен и нагъл и ще остане дотогава, докато човечеството не премине през поредния си тъмен период. 

Общество, свикнало да се самоуспокоява с празнодумство, да замита истината и да разчита на справедливост свише, е обречено на морален и ментален упадък. Историята ни учи, че справедливостта не е подарък, а медал за храброст; понякога кървав.

Историята е циклична и се повтаря.

Преди вандалите да завладеят Рим, централният площад на града бил обрасъл с бурени и там са пасли прасета. После Европа потънала в хилядолетен мрак.

В предаването "12+3" той изрази мнение, че живеем в контролирана среда, в контролиран медиен поток и "не ни се дава правото на избор, когато искаме да вземем решение - свеждат ни се вектори, по които да мислим".

"Очевидно е, че сме зле, но не защото сме мързеливи, а защото сме поставени под системно ограбване, системна нищета... Световният елит иска да избяга от основния конфликт между беден и богат. Колкото повече тази борба се пренесе на друго място - между нас, между ваксинирани и неваксинирани, между джендъри и неджендъри. Когато обществото има сериозна вътрешна война, тогава няма да обръщаме внимание на този елит, а ножицата все повече ще се отваря - те ще стават по-богати, а ние по-бедни. Това е чудесен начин за контрол".