Днес от 11.00 часа в Пловдив бе отбелязана 167-та годишнина от рождението на един от най-големите наши държавници Стефан Стамболов. Това се случи на едноименния площад пред сградата на Община Пловдив.
В тържественото честване се включи военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци и представители на комитет "Родолюбие“.
Слово за държавника произнесе г-жа Мария Пашкулева, преподавател по история в Хуманитарна гимназия "Св.Св. Кирил и Методий", Водещ на церемонията бе актьорът от Драматичен театър Пловдив - Стефан Попов.
За да почетат 167-та годишнина от рождението на Стамболов и да поднесат венци и цветя, на церемонията присъстваха заместник-министърът на културата Амелия Гешева, Народният представител и бивш кмет на Пловдив (1995-1999)Спас Гърневски, който е и инициатор на изграждането на паметника и за наименуването на площада пред сградата на общината на името на Стефан Стамболов, заместник областният управител Евелина Апостолова, председателят на ОбС Пловдив инж. Александър Държиков, заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов, кметовете на райони – Георги Стаменов на "Централен“, Димитър Колев на "Западен“, Иван Стоянов на "Източен“, Стоян Алексиев на "Северен“, Костадин Язов на "Южен“, заместник-кметът на "Тракия“ Веселина Стоянова, общински съветници и медии. Сред гостите бе и инж. Иван Тотев - кмет на Пловдив ( 2011-2019) и Андон Андонов – Областен управител в мандат 1998-2002 г.
Строят бе приет от полковник Костадин Добрев – командир на 110-ти логистичен полк.
В следващите редове ще ви представим неподправени спомените на съвременниците на Стефан Стамболов. Спомени, разказващи за бурния и противоречив живот на големия държавник, както и за трагичната му смърт.
Стефан Стамболов през погледа на П. Р. Славейков:
"Новата наша история, както и старата, е сиромашка от имена. Между малкото имена, които са блеснали от десетина години насам, е и името на Стамболова. За тая личност аз искам да кажа няколко думи, тъй като в устата на всички българи е днес това име, едни го въздигат в небесата, а други го обсипват с хули, укори и ругания, всякой наспоред разположението си към него…..
Той се възхвалява като патриот, държавен мъж и вещ политик от тия, на които всичкий патриотизъм е как да се докопат до топло място и как да го спазят с всякакви подлости…
Тези, които го хулят, хулят го и корят, защото им отнел мястото, изтикал ги е от позициите им и не им дава надежда да могат скоро да се възвърнат на местата им.
За неговия патриотизъм по въстанията аз няма да говоря, ще кажа само това което и бай Захария не ще отрече, че като патриот е бил и е много по – долу от патриарха на българските патриоти Раковски.“
Никола Обретенов разказва следната случка:
"Една нощ майка ми чула, че в съседната стая, гдето спеше Стамболов, се говори на високо, като да има и други хора при него. Тя се уплашила да не би властта да е нападнала къщата и да е уловила госта. Но когато турила окото си на ключевата дупка, останала изумена: видяла госта да тича гол из стаята, да вика и да маха с ръце, макар да нямало никой при него. Веднага дойде при мен и ме извика: "Кольо! Я стани да видиш туй момче, то май полудя!
На сутринта, като закусвахме, Стамболов ми разказа, че съчинявал едно стихотворение, което и декламирал, та може би и аз да съм го чул.. Голям смях падна, като му разказах какво бе помислила баба Тонка за него и колко се бе уплашила през нощта.“
Велчо Велчев оценява управлението на Стамболов:
"Стамболов поддържаше през всичкото време на своето диктаторско управление, че целта му била да извади страната от безкняжието, в което хвърли я детронирането на Батенберга, и с това да възвърне реда и спокойствието в нея.
С припознаването на княз Фердинанда от великите сили и с примиряването на всички български партии с неговата власт тая цел формално се постигна. Наистина тя се постигна с помощта на друга политика, противоположена на Стамболовата – политиката на сближение с Русия, която усвоиха неговите наследници. Без тоя обрат на българската политика надали България щеше да се радва в скоро време на вътрешно спокойствие и външна безопасност. Но за историята ще остане фактът, че избрания от Стамболова княз се аложи биде признат за законен владетел на България.
Стамболовото дело обаче ще бъде съдено не само с оглед на тоя факт./ То ще бъде съдено и с оглед на последствията му, които още не са напълно налице. Най – напред има да се види доколко беще щастливо за България довеждането и закрепването на княз Фердинанд. По тоя въпрос Стамболов побърза да изрече сам своята присъда, когато в своето завещание след падането си от власт каза, че българският народ ще му прости всички друго грехове, но не и греха, дето е довел в България княз Фердинанд.“
Макар да не е съвременник, ето какво пише й големия историк професор Андрей Пантев:
"Той е един от малкото български дейци, които пренасят опита от възрожденската епоха – революционен и книжовен, в условията на новата българска държавност. Затова можем да кажем, че Стамболов е противоречив дотолкова, доколкото е противоречива и българската политическа и културна история преди и след Освобождението. Той беше пренебрегван заради неудобството, че се е опьлчил срещу Русия, заради неудобството, че е държавен строител с диктаторски методи.“