"Мантинелата в участъка на инцидента на магистрала "Тракия", където загинаха петима, а други шестима бяха ранени, е била най-нисък клас, не може да задържи дори лек автомобил. Трагедията щеше да се избегне, ако имаше бетонни огради", това заяви председателят на Асоциацията на пострадалите при катастрофи Владимир Тодоров.
Ето какво още каза Владимир Тодоров в интервю за в. Монитор:
- Г-н Тодоров, можеше ли да бъде предотвратена тежката катастрофа на АМ "Тракия"?
- Да, можеше, ако имаше подходящи ограничителни системи. Незнайно защо Пътната агенция се е фиксирала само върху тъй наречените мантинели, пренебрегвайки другите видове, които съществуват по света. Първото впечатление, което българите придобиват, дори когато отидат в Гърция, е, че по средата между платната няма мантинели, а бетонни огради. Тези съоръжения са измислени през 1955 година в щата Джърси в САЩ. Те са с много висока степен на задържане. Имат своите предимства и са изключително популярни във Франция, Испания, някои части на Италия и се използват масово. Не мога да си обясня обаче защо Пътната агенция у нас инвестира само в мантинели и не се замисля за други системи, които имат приложение. Те дори са по-евтини, тъй като експлоатационния им живот е между 30-40 години. А една мантинела трябва да се подменя на 10-15 години.
- Какво е било наистина качеството на мантинелата в случая, много се дебатира по въпроса? И можела ли е да предотврати удара от такъв камион?
- Нека уточним, че тази мантинела е най-нисък клас. Тя е за задържане на автомобили, но понеже е на 25 години и е изгнила, няма как да задържи дори лек автомобил.
- Беше изтъкнато, че за съжаление трагедията е изпреварила отново събитията, защото е бил планиран ремонт за септември. Защо у нас винаги се получава така?
- Дори и да се смени, отново ще се постави мантинела. Трябва да се изследва чуждия опит. В Хърватска направиха обследване на пътните си участъци, в които има най-много катастрофи. Затова те смениха голяма част от мантинелите с бетонни огради. Друг проблем е, че имаме претоварване на тировете. Лятото, особено в сезона на зърнената реколта, стават по 52 тона, това води до нагъване на настилката. В момента се изгражда тол системата и държавата е заложила, че ще има на 100 места пунктове, вградени кантари, които да измерват тежестта на тировете. А как са избрани тези места, на какъв принцип, никой не знае? С кого са се консултирали? Според нас тези кантари трябва да са близо до кариери, пристанища, защото ако един тир вместо 40 тона стане 46, естествено, че ще претовари асфалта. Въпросът къде ще са тези кантари, трябва да бъде дискутиран с Асоциация на зърнопроизводителите, с тези, които се занимават с доставка на кариери. Другият важен въпрос-трябва ли да върнем старото правило, което важеше през последните години-между петък и неделя движението на тировете да бъде ограничено.
- Но това предложение се отхвърли с мотива, че ще е пагубно от икономическа гледна точка по време на пандемията.
- Това е пагубно, но в други държави правилото си важи. Може да видите какви ограничения има във всяка една държава през деня. Имало е ограничение заради "зелените коридори", но то е важало само за 4-5 дни и в момента си е старото положение. Спокойно АПИ може да вземе решение за връщането на това ограничение при тези превози от петък до неделя. Ако този тир беше спрян, нямаше да се случи катастрофата на АМ "Тракия". Друг проблем е, че шофьорите, когато влизат в България, не са спали с часове, докато чакат на границата.
- А в случая може ли близки на загиналите при тази катастрофа да потърсят правата си и да претендират за обезщетение?
- Разбира се. В конкретния случай става дума за камион с турска регистрация. Той има Зелена карта и близките на загиналите могат да предявят претенции към бюро "Зелена карта". Това е т.нар. "Гражданска отговорност" на ниво Европейски съюз и работодателят няма отношение, може да се предяви иск.
- А има листатистика колко матинели в страната са стари и имат нужда от подмяна?
- В общи линии няма такава статистика. Но голяма част от тях са стари, щом на най-натоварената магистрала са такива, представете си на други места. Има фирма, която е спечелила конкурс, за да поддържа този участък-да прави маркировка, да поддържа мантнелите. Тя трябва да си свърши работата. Затова както казах, нека се мисли в посока за изграждането на бетонни огради, а не само на мантинели.
- А те удачни ли са обаче за всяко място?
- След като това се прави във Франция, Хърватска и Гърция, значи може да се направи и у нас. Въпросът е да нямаме 100% мантинели и нито една бетонна предпазна ограда. Както изтъкнах, те дори излизат по-евтино и по-висока степен на издръжливост.
- Стана ясно и че в участъка на катастрофата и пътната настилка не е била в добро състояние. Това повлияло ли е също за инцидента?
- Не мога да го твърдя, но когато има претоварване, настилката се похабява. Има един участък от магистрала "Тракия", който е с ограничение от 90 км/ч. За миналата година там са глобени 8440 души за превишена скорост. Ние предложихме при дясната лента, която е в ужасно състояние, да остане ограничението от 90 км/час. В лявата лента обаче, която е що-годе в добро състояние, ограничението да е 110 км/ч. От глоби там само за година са събрани около 5 млн.лева от глоби. Сега бе заявено, че през септември участъкът най-сетне ще бъде ремонтиран. Надявам се най-сетне това да стане.
- Тъй като дойде летният сезон, има ли вече увеличение на катастрофите, както е традиционно?Какви са наблюденията ви?
- По време на карантината катастрофите бяха намаляли драстично, защото нямаше трафик. Тази година не бих казал, че може да е някакъв критерий, но обикновено юли, август и септември са най-кървавите месеци. Предишни години загиваха между 60-80 души всеки месец. Видяхте, че само за ден загинаха пет души. Така че когато трафикът е интензивен, катастрофите се увеличават.
- Само преди няколко дни отново водач отнесе 1500 лв. глоба, защото шофираше по магистралата по пътя за морето с 230 км/ч. Това достатъчно наказание ли е, за да накара един човек да се замисли следващия път да не го прави?
- Бих предложил да се действа освен с глоба, такива хора да се съдят и за хулиганство, когато публикуват такива клипове в социални мрежи и демонстративно се хвалят с постъпката си. В такъв случай има възможност да бъдат осъдени 3 месеца ефективно.
Визитка: Роден е на 26 октомври 1972 година. Завършил е английска гимназия в Пловдив, след това право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и застраховане във ВУЗФ. Носител е на голямата награда "Достоен българин" за 2009 година и на голямата награда "Златен ритон".