© Plovdiv24.bg

Първото заседание по делото срещу тях на 10 септември в Специализирания съд в София бе отложено заради неявяването на адвоката на подсъдим. Тогава прокурорът Георги Мойсев обясни, че делото е обединено, за да не се разкарват свидетелите в София, Пловдив и Пазарджик, които са общи за различните обвиняеми.

Всъщност общ е само един. Това е полицай под прикритие, кодиран в обвинителният акт като таен свидетел 002-Р. Делото се гледа в Специализирания съд, защото 8 от пазарджишките бивши полицаи са обвинени и като участници в организирана престъпна група по чл. 321 от НК. Общото обвинение срещу всички 12 обвиняеми е по чл. 302 от НК за взимане на подкупи от шофьори, нарушили правилата за движение по пътищата.

Обвинителният акт от 40 страници е изготвен от прокурора от СГП Кирил Димитров. По две обвинения са повдигнати срещу ексченгета Стоян Илиев, единствения офицер и началник на смяна, Георги Бодуров, Марин Енджов, Петър Михайлов, Петър Костадинов, Иво Даскалов, Илия Сотиров и Георги Георгиев. Според прокуратурата те са членове на организирана престъпна група за взимане на подкупи, ръководена и координирана от Стоян Илиев.

Обвинения само за подкуп има срещу деветия пазарджишки полицай Иван Араланов, Наско Ставрев и Здравко Тодоров от Пловдив и Илия Пърличков от ОПД на МВР - София. Според обвинението те са действали самостоятелно.

В началото на юни 2011 г. полицаите от Пазарджик и Пловдив бяха задържани в сградата на пазарджишкия КАТ, където били на семинар. Вместо лекция служители на "Вътрешна сигурност" им щракват белезници. Тогава от МВР казаха, че са регистрирани 1000 случая на вземане на подкуп от задържаните. В обвинителния акт обаче са описани общо 18 случая по показания на свидетели.

Според прокуратурата подкупните ченгета са действали от септември 2010 г. до май 2011 г. Основен терен на действие бил от 40-ия км на магистрала "Тракия" между ханче "Калугерово" и Пловдив. Разследването започнало след подадени множество сигнали от наши и чужди шофьори, че са рекетирани да дават подкупи на магистралата около Пазарджик. Обвинителният акт сочи, че за извършване на престъплението основен е фактът, че всички подсъдими са актосъставители и давали наряди със служебни полицейски автомобили.

През март, когато започнало разследването, осмината полицаи от Пазарджиквече се били обособили в организирана престъпна група, твърди обвинението. Ръководителят Стоян Илиев не налагал лидерството си, а бил като "пръв сред равни". Той правил графиците за дежурства и слагал "колегите" в дневни смени на участъци с интензивен трафик.

Групата ползвала 2 трафик радара, които се калибровали на всеки 12 месеца. Радарите се настройвали така, че да не запаметяват веднага фиксираната скорост при проверка.

Специален бутон на радара позволявал в продължение на 12 секунди тази скорост да бъде изчистена и да не влезе в електронната памет на уреда. Този бутон се използвал, ако фиксирана скорост не може да се свърже с точно определен автомобил или неправилно е била засечена кола със специален режим.

Според обвинението групата ползвала тази функция за лично облагодетелстване. С фиксираната, но незапаметена превишена скорост полицаите заплашвали нарушителите, че ще получат актове за големи суми и ще им вземат книжката. Затова шофьорите им давали подкуп. След взимането на 20-50 лв. фиксираната на радара скорост се заличавала, без да е влязла в паметта.

Ако водач откажел да даде пари, му съставяли акт. Документът обаче трябвало да бъде придружен със запаметено показание на радара. Ако то е изтрито в очакване на подкупа, те го въвеждали по два начина.

Веднага след потеглянето на отказалия да даде подкуп шофьор полицаите се мятали на служебната астра. Докато единият шофирал, другият насочвал радара към скоростната кутия. Като се достигнела скоростта от акта, я фиксирали в паметта. После се връщали на определеното им за проверки място.

Втория начин за получаване на нужните показания ставало със свирене с уста. Мелодиите запаметявали в мултимедийни файлове в телефоните си. Звуците са с различна честота и възпроизвеждали различни скорости. Униформените пускали свирукания по мобилния си телефон и го насочвали към радара от непосредствена близост. Така се отчитали скорости от 60 до 200 км в час.

Според прокуратурата събираните за деня подкупи варирали от 50 до 1000 лв. След края на дежурството парите се разпределяли от Илиев между членовете на групата. Понякога това ставало още на магистралата. За да не бъдат заловени с големи суми в джобовете при внезапна проверка от висшестоящи, подсъдимите криели парите в мантинели и билбордове, в цигарени кутии.

За да не попаднат на внезапна проверка, непрестанно се информирали от дежурните в полицейската дирекция къде са началниците им и с какви коли се движат. За доказване само на това обвинението е привлякло 5-има свидетели.

По делото са привлечени общо 54-ма свидетели и 6-има експерти. Петима от свидетелите са скрити, между тях е полицаят под прикритие 002-Р, има и един анонимен. Срещу 12-те подсъдими са били използвани всички възможни СРС-та.

По информация на "24 часа" именно чрез наблюдения с камери са били установени водачите, дали подкупи на обвиняемите, за което са привлечени и като свидетели. Те са били установени по номерата на колите, заснети, когато са спирани от подсъдимите за проверка. Извикани по-късно на разпит, те неохотно признавали какъв подкуп на кой полицай са дали.

Свидетелите са мъже и жени, наши и чужди граждани. В обвинителния акт има описани отделни случаи за всеки един от подсъдимите. Например гъркът Зафиракос Н. бил спрян от полицая Бодуров на "Тракия". Когато му показали, че радарът е фиксирал 149 км/ч гъркът чул униформеният да казва: "Узо, узо. Ще пием узо." Чужденецът извадил 20 лв., за да се отърве от акт. Регистрирани са и случаи на директно искане на подкуп. Полицаите изричали : "Какво ще правим сега. Хайде да не ви разваляме деня и ако искате, може да оставите нещо."

Свидетелят от Ямбол Атанас А. бил заплашен с акт от 300 лв. и лишаване от книжка за 6 месеца за превишена скорост. Той заявява, че полицаят Араланов му казал, че зануляването на радара струва 120 лв. при специалист, но трябва да си плати за услугата. Заради тези показания Иван Араланов получава обвинение за подкуп за 160 лв.

Лош късмет извадил полицаят от София Илия Пърличков, докато патрулирал на КПП Траянови врата. На 25 май 2011 г. спрели за проверка защитения свидетел 002-Р за превишена скорост. Поканил шофьора в контролния пункт и му обяснил колко е тежка глобата. Когато поискал документите му, видял, че вади от калъфчето три банкноти от 20 лв.

Полицаят се бавел с писането на акта и потупвал по една папка. Намекът бил ясен и 002-Р оставил две от банкнотите на бюрото. Униформеният се намръщил. Агентът под прикритие оставил и последната банкнота и получил документите си.

Два дни по-късно и пазарджишкият полицай Петър Костадинов спрял 002-Р. на магистралата след Пазарджик. Упрекнал го, че спрял много рязко "вдясно", можел да предизвика тежка катастрофа, и определил спирането като "самоубийство".

002-Р извадил банкноти по 10 лв., а униформеният му показал, че трябва да ги остави в отворения багажник на полицейската астра. По подобен начин ченге под прикритие уличило и полицая Ставрев от Пловдив. Обикновено шофьорите оставяли парите в предварително отворения багажник. Свидетели обаче казали, че са давали банкноти и при ръкостискане, или ги мушкали в документите си.

Още в хода на досъдебното производство всички обвиняеми са уволнени от системата на МВР, но обжалват заповедите. Впоследствие ВАС възстанови на работа само Стоян Илиев. Той се връща в пазарджишката полиция на същата длъжност като инспектор към Магистрална полиция. Работи малко и сам подава рапорт за напускане на системата. Нито един от 12-те подсъдими не се признава за виновен по повдигнатите обвинения.

Източник: в. "24 часа"