По време на срещата бяха разгледани и свързаните с търговията въпроси на селското стопанство със специален акцент върху неотдавнашните и предстоящите преговори за споразумения за свободна търговия с трети държави.
Земеделското министерство изтъкна официалната си позиция, като настоява преходната национална помощ да се включи в Стратегическия план за новата ОСП с необходимата гъвкавост. Юристът и анализатор Пламен Абровски обаче представя един друг поглед и прочит на българската позиция.
“Заседанието на Съвета на министрите се излъчва онлайн. Всеки може да го гледа. Аз го изгледах не само, за да видя накъде върви дебатът по ОСП за следващия програмен период, но и за да разбера каква е позицията на България. Понеже каквото и да си говорим, дебатът в Брюксел съвсем не е приключил. Въпреки всички заявки за прозрачност на министър Танева, позициите на България по ОСП и причините за тях са едни от най-непрозрачните неща в сектора”, пише в социалните мрежи Абровски.
Една от основните дискусии на заседанието беше свързана с предложение на германското председателство по отношение на зелените плащания, които залягат в Първи стълб на ОСП - директните плащания.
Германия иска на държавите членки да се разреши повече гъвкавост при създаване на зелените схеми в директните плащания, като освен на хектар да се разреши плащане и на животинска единица. Като допълнителна гъвкавост председателството предлага, ако все пак страните не успеят да изготвят атрактивни зелени схеми, да им бъде разрешено през първите две години от прилагане на ОСП (2023 и 2024 г.), вместо да загубят тези средства, да могат да ги прехвърлят в бюджета на други схеми от Първи стълб.
Цирк ли е изработването на Стратегическия план?
Пламен Абровски преведе предложението на Германия така:
“Предложението на Германия ще означава, че ако нашето земеделско министерство например създаде неатрактивни зелени мерки, по които фермерите не желаят да кандидатстват, тези пари да могат да отидат за по-висока ставка по СЕПП или за по-висока ставка за Преразпределителното плащане на площ, или пък за по-високи плащания за младите фермери или по-голям бюджет при обвързаната подкрепа”, обясни анализаторът.
Какви ще бъдат последствията? При кого ще отидат тези средства? Кой ще бъде ощетен? Това според Абровски са една малка част от въпросите, на които, за да отидеш в Брюксел, трябва да имаш отговор. 
“Защото от договорката, която постигнеш, ще зависи бизнеса на много хора”, категоричен е той.
Позицията на България беше обявена още преди Съвета:
“По отношение на директните плащания за страната ни е от съществено значение преходната национална помощ да се включи в Стратегическия план с необходимата гъвкавост. По този начин ще могат да се променят референтните периоди, като се отчита динамиката на секторите”, е позицията на аграрното ведомство.
Министър Танева уточни, че предлага запазване поне на сегашните нива на обвързаната подкрепа и на Преходната национална помощ на настоящите нива за целия период до 2027 г.
На Съвета тя добави, че предложението включва и промяна на референтната дата на 2018 г., каквито предложения има и за други мерки с референтна дата, а не както досега от 2009 г.
„Надяваме се, че предложението ни ще бъде разгледано и ще бъде направен компромис не само по отношение на България, но и за другите страни членки, които са в сходна позиция“, каза още тя. Това ще позволи да се запазят плащанията на фермерите. Така ще се гарантира икономическа и социална устойчивост на сектора."
Именно от тези думи идва проблемът, твърди Пламен Абровски.
“Докато за обвързаната подкрепа нямаше много обосновка, за преходната национална помощ България се позова дори на ниската амбиция на външната конвергенция, заложена в заключенията на Европейския съвет от юли 2020 г. Външната конвергенция – това е изравняването на нивата на подпомагане между различните държави членки. Липсата на амбиция в заключенията на Европейския съвет означава, че за премиера земеделието въобще не е било приоритет на този съвет през месец юли.
По-интересният въпрос е защо министърът е готова да жертва по-високо ниво на подпомагане по обвързаната подкрепа, само и само да гарантира плащания за тютюн, който дори вече не се произвежда?
И още, по едно време министър Танева отново се върна към темата и каза, че възможността, която предвижда предложението на Германия не трябва да се ограничава само до 2023 и 2024 г. Министърът каза, че трябва да бъде за целия програмен период. Каква е причината обаче, не стана ясно. Чудно ми е какво ли мисли по въпроса тематичната работна група, която ще изготвя Стратегическия ни план?”, заключава Абровски.
По време на заседанието стана ясно, че България приветства предложението на Председателството за включване на плащанията в районите с природни ограничения при отчитане на 30-процентния бюджет на зелените плащания.
„Подкрепяме и финансовата гъвкавост при отчитане на еко-схемите, която трябва да бъде осигурена, като предлагаме тя да не е само за първите две години, а за целия програмен период. Най-важното е да се запази конкурентоспособността на европейските фермери и да се борим за равнопоставеността им във всяка страна членка“, бяха думите на земеделския министър Десислава Танева.
Остава да разберем какво ще е мнението на тематичната работна група, която изработва Стратегическия план на България. Редно е и нейното мнение да се вземе под внимание в Брюксел, предвид на това, че задачата за детайлизиране на схемите и мерките се пада на нея.
Следете темата и на cap4us.agri.bg.