Една от идеите за въвеждане на гъвкаво работно време в държавната администрация е служителите, живеещи далеч от офисите си, да избегнат тежките задръствания между дома си и работното си място. Това обясни вицепремиерът и финансов министър
Симеон Дянков, ден след като стана ясно, че на заседанието си в сряда кабинетът е приел чиновниците да разполагат с плаващо време за работа.
Пред колегите си Дянков е обяснил, че с оглед на темповете, с които се изчистват натрупаните в администрацията отпуски, би следвало, че на практика 10 000 служители не стъпват в службата целогодишно.
Именно затова той защитил новата мярка, като уточнил, че всички трябва да са плътно на работа в определен отрязък, например между 10 и 16 часа, а в останалото време могат да се "въртят" чрез дежурства. Така според Дянков служителите ще могат да отделят необходимото време хем за служебните, хем за личните си ангажименти. Хората, примерно майки с деца, ще могат сутринта да си заведат децата или да си ги вземат по-късно, аргументирал се държавният ковчежник.
В парламента вчера той уточни, че въвеждането на гъвкаво работно време в държавната администрация е правно регламентирано още от 2007 г., но до момента липсвали необходимите подзаконови наредби. По думите на финансист номер 1 вече е дошло времето за прилагане на този модел. Той подчерта, че гъвкавото работно време е от полза за голяма част от служителите, най-вече за родителите и пътуващите отдалече чиновници.
Контролът дали служителите спазват работните часове пък е въведен в държавната администрация още през 2009 г., добави финансовият министър. Той обясни, че в неговото ведомство например с карта се отчитало кой кога пристига и напуска служебното си място. На всеки три месеца министрите получавали и отчет за всеки служител търка ли бюрото с ръкавелите, или не стъпва на работа.
Дянков отчете още вчера, че от 2009 г. досега заплатите на трудещите се в администрацията не спират да набъбват.
В ръководеното от него финансово министерство възнагражденията скочили средно с 14 на сто. Възможността за това изникнала главно от съкращения на персонала. Според доклада за състоянието на администрацията през 2010-а чиновниците тогава са получавали на месец средно по 661 лв.
Източник: в. "Монитор"