Почитаме една от най-значимите личности в Православието

Църквата почита днес свети Йоан Златоуст /349 - 407/, една от най-значимите личности в историята на Православието. Той е един от тримата "светители" - "вселенски учители", наравно със свети Василий Велики Кесарийски и свеети Григорий Богослов. Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. От западните църковни писатели с него може да се сравни само Августин Блажени. Най-известна е "Св. Божествена Литургия на св. Иоан Златоуст", която се извършва през цялата година, освен в дните, през които е предвидено да се извършва св. Василиева и св. Преждеосвещена литургия.

Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 г. Чества се на 13 ноември, на 27 януари - Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст и на 30 януари - Деня на св. Три Светители, заедно със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов.

Роден е в Антиохия Сирийска в гръко-сирийско знатно семейство. Баща му бил военачалник, а майка му изповядвала християнската вяра. Йоан учи при езическите учени-философи Либаний и Андрагафий в родния си град, а по-късно в Атина красноречие и философия. След като завършил образованието си, Йоан станал адвокат и постъпил на гражданска служба като защитник в съдебни дела. Покръстен е когато е на 26 години и става аскет. През 381 г. е в сан дякон, в 386 г. в сан презвитер. Оттогава славата му расте и е наречен "Златоуст" заради неговото красноречие. По това време пише поредицата проповеди "Срещу евреите", която поставя началото на антиюдаистичната традиция в християнската църква. През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за архиепископ на Константинопол.

Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелва приживе много врагове - както сред управляващата аристокрация, така и някои църковни кръгове. На Халкедонския събор през 403 г., свикан от неговия враг, александрийския патриарх Теофил, е лишен от сан, но паството му го връща на патриаршеския престол. Като патриарх на Константинопол, три пъти е бил изпращан на заточение поради намесата на светската власт в делата на църквата.

До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, но не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност. Императрицата Евдоксия го заточава на Кавказ, в арменския граад Кукуз, след това през 406 година - в далечния Питиунт (дн. Пицунда) на кавказкия бряг на Черно море. Почива в заточение на 14 септември 407 г.