©

Въпреки усилията на България да запази плащането и през следващия програмен период за тютюна, редица страни-членки се изказаха против прилагането на подобна схема. Техният аргумент е, че с тази помощ се нарушава конкурентоспособността в държавите членки от ЕС.

Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева също коментира темата:

“Относно преходната национална помощ за тютюн - там имаме друга концепция”, каза Танева.

По думите й ще се търси възможност за национално подпомагане.

“Ще използваме инструмента de minimis. На практика няма друг. Предстоят ни разговори и с преработватели и изкупвачи затова как да организираме взаимна подкрепа на сектора, така че тази верига да продължи да работи като доставчик на суровина”, добави земеделският министър.

Припомняме, че по данни на ресорното ведомство през 2018 г. регистрираните тютюнопроизводители са  6775 броя. По схемата за преходна национална помощ за тютюн, пари получават само тези производители, които са отглеждали културата през 2007 – 2009 г. 

 

Мнението на тютюнопроизводителите е мъгливо. Последно бъдещето на ОСП в сектор "Тютюн" беше дискутирано на годишното събрание на европейската междубраншова асоциация (ELTI) на суровия тютюн, в която България също присъства. По време на събитието, което се проведе през месец юни 2019 г., производителите стигнаха до извода, че в ОСП след 2020 г. ще настояват за стабилност.

 

Средно по 41 450 бенефициенти имат право да кандидатстват по схемата за преходна национална помощ за тютюн, а реално една съвсем малка част от тях отглежда културата.  А именно тези, които са произвели определени количества, които след това са премирани. Въз основа на тези количества на всеки един производител се определя индивидуална квота, на база на която се изчислява сумата, която получава по ПНП.

 

 

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg.