Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Поклон! Невероятната история на Дора Пондалова и нейния син Илиян | ||||||
| ||||||
Дора е на 61 години. Историк е по образование, дълги години е работила в Регионалния исторически музей в Сливен, където и живее. Илиян вече има съпруга и дете, устроил се е в Бургас. Всекидневието му е като на всеки здрав човек. Майка му обаче няма да забрави никога лекарите и хората, които са го спасили. Няма да забрави и преживяното преди четвърт век. Здравословният проблем на Илиян се проявява през 1995 г. Тогава той е в пубертета, седмокласник. Специалистите имат съмнения, че момчето е развило хепатит, но изследванията отхвърлят предположението им. В продължение на четири години го наблюдава тогавашният национален консултант по детска онкохематология проф. Драган Бобев, но и той не успява да постави точната диагноза. Тийнейджърът видимо напълнява в областта на корема, но е жизнен, ходи на училище и дори рита футбол с приятелите. Оказва се, че събира вода в коремната кухина. Проблемът идва от черния дроб. Заболяването определя без каквато и да е диагностика - само по дъха и бегъл поглед на корема покойният доц. Христо Желев от специализираната болница по педиатрия в София. По-нататъшните изследвания я потвърждават – рядкото генетично заболяване на Уилсън – Коновалов. "Това беше първата част от кошмара. Втората, която преживях, показаха моите изследвания и на съпруга ми. Оказа се, че и двамата сме носители на гена на болестта, но при нас тя не се е развила", потръпва при спомена майката. Лекарите са изумени, тъй като такова съвпадение е едно на милион. Оказва се, че по-малкият им син Антоний е напълно незасегнат. Скоро след това се проявява и цирозата. Илиян започва да прежълтява, събира още вода. Вече не само че не може да рита футбол с приятелите, но и не може да върши далеч по-малко изискващи усилия дейности. Момчето отпада с всеки изминал ден пред очите на родителите си. Той вече е 19-годишен. Единственият шанс е трансплантацията. Донор става неговият брат. "Операцията беше, както се казва, като по ноти", разказва майката. Илиян се възстановява, завършва и заминава да учи във Франция. Радостта на семейството обаче трае по-малко от година. Младият мъж се връща в тежко състояние. Заболяването се е проявило отново. Нещо повече, то започва да дава усложнения за твърде кратко време. Лекарите са изумени от обрата при положение, че трансплантацията е успешна, при това донор е неговият брат, което е гаранция за максимална съвместимост. Оказва се, че Илиян, чувствайки се добре във Франция, категорично решил да не взима лекарствата, които трябвало да приема постоянно. "Исках аз да стана донор. Оказа се, че е възможно, тъй като генът на Уилсън – Коновалов е непроявен в мен. Беше обаче невъзможно - синът ми е висок и едър на ръст, а аз съм дребна, а от там и теглото на черните ни дробове е различно. От мен не можеха да вземат количество, колкото му е необходимо", разказва жената, докато споделя преживелиците си. Оказва се, че й предстои най-черната серия от това, което може да изпита една майки пред погледа на умиращото си дете. "Взеха Илиян във Военно-медицинска академия. Лекарите в Клиниката по чернодробно-панкреатична и панкреатична хирургия са изключителни". Невероятни хора, не крие възхищението си Дора Пандолова. Записан е в листата на чакащите трупен донор на Изпълнителната агенция по трансплантациите. Орган обаче няма. Завеждащият клиниката проф. Никола Владов не крие, че шанс за сина й няма, краят може да настъпи след часове. "Живеех като на сън. Нямах мисъл в главата си, само една огромна мъка в сърцето. И безизходица", спомня си майката. През това време състоянието на сина й толкова се влошава, че се налага лекарите да приложат методи, каквито рядко се правят. "Черният му дроб кървеше много, пакетирахме го с компреси. Поставихме пациента в медикаментозна кома, правихме постоянно кръвопреливания. Кръвта обаче не спираше. Наложи се да му приложат прийом от военната хирургия – стегнахме го с чаршафи, за да кърви колкото се може по-малко", разказа завеждащият клиниката проф. Никола Владов. - "Ситуацията беше драматична. Майка му беше неотлъчно до него. Представям си какво е изпитвала, когато го гледаше как гасне не с дни, а с часове", допълва трансплантологът. Спасението идва в последния момент. Жена от Пловдив е в мозъчна смърт. Има висок процент органно-тъканна съвместимост с Илиян. Близките са съгласни ораните й да спасят нечий живот. Екип на ВМА заминава веднага и прави експлантацията на място. Екипът действа бързо, като при крайно критична ситуация. Още на връщане се дава разпореждане да подготвят младия мъж за трансплантацията. "Видях как внесоха хладилната чанта с черния дроб в клиниката. Не мога да опиша какво чувства в такъв случай човек, още повече една майка", казва Дора. Илиян е отворен за трансплантацията веднага. Оказва се обаче, че има още един проблем. Този път с различията в кръвоносните съдове на донора и реципиента. Хирурзите – трансплантолози за сетен път трябвало да вземат максимално бързо най-доброто решение. Направили нещо, което се практикува твърде рядко – удължили артерията на дарителския черен дроб с кръвоносен съд от самия донор и я зашили директно за аортата на приемника. "За подобни непредвидени случаи, при взимането на орган от донор се взимат и кръвоносни съдове", поясни проф. Владов. Часове след трансплантацията състоянието на Илиян започнало да се подобрява видимо, пише "Клиника.бг". Десет дни след нея се наложила отново операция. Този път за т.нар. ревизия на жлъчните пътища – нещо твърде леко след преживяното и от пациента, и от хирурзите. Трансплантологът проф. Никола Владов и колегите му от ВМА нямат друг такъв сложен и с щастлива развръзка случай в своята практика. "Той за сетен път показа, че ВМА има изключително сериозна логистика, която работи безотказно в такива критични ситуации. Тук не става дума само за медицинска апаратура, но и за работещите при нас, които са изключителни професионалисти, каза проф. Владов. – В кариерата си един хирург прави много сложи операции, но има случаи, които никога не се забравят", допълва той и подчертава, че за него такъв е случаят Илиян. Историята на семейство Пондалови обаче не свършва тук. Родителите, а и самият трансплантиран искат да благодарят на близките на донора за жеста им да предоставят органите на своята сестра и дъщеря. С двата дарени бъбрека, жената от Пловдив е спасила още два човешки живота. Законът за трансплантациите обаче не разрешава разгласяването на самоличността както на донорите, така и на реципиентите. "България е малка страна. Успяхме да стигнем до имената на хората и телефоните им. Обадих се на сестрата на донорката. Попитах можем ли да отидем и благодарим. Отговори ми, че ще се радва, но уточни, че вероятно майката все още не е готова за срещата", спомня си Дора. Дни след това обаче пловдивчаните гледали Илиян в предаване за донорството по една от телевизиите. Сами потърсили семейството му и ги поканили на гости. "Срещата не може да се опише с думи. Отидохме на гроба на донорката. Майка й си сложи ръката върху гърдите на Илиян, където е черният й дроб, и стоя така минути в безмълвие", просълзява се майката на трансплантирания мъж. Впоследствие жената й доверила, че дни преди семейство Пондалови да се обади по телефона сънувала покойната си дъщеря. Тя й казала: "Майко, изчисти и подреди къщата, че ще си дойда за малко". Дора потръпва, предавайки думите на жената от Пловдив. Убедена е, че животът не свършва с това, което сме тук на земята. И твърди, че двете семейства се чувстват сродени. Когато Пондалови не успяват да отидат в Пловдив за годишните панихиди на донорката, изпращат цветя. За празници обаче и двете фамилии не пропускат да се поздравят. Сега радостта на Дора не се ограничава само до това да вижда здрав и бодър сина си, да се радва на внучето и на успехите на младото семейство, което живее в Бургас. По нейна инициатива в Сливен е създаден Обществен съвет за подкрепа на донорството. В него влизат известни хора от града, както и лекари. Целта им е да популяризират идеята за донорството и дарителството. Те правят това с лекции и беседи, чрез които майката на Илиян се надява да промени мисленето на българина и да го направи по-склонен към донорството. В полза на донорството тя говори и по време на изложбата "Добрата дума лекува", открита преди броени дни във ВМА. На централен фотос в експозицията е нейният трансплантиран син Илиян. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 06.09.2020 г.
0
на 06.09.2020 г.
0
на 05.09.2020 г.
0
на 05.09.2020 г.
0
на 05.09.2020 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Какво е "фъбинг" и защо да го избягваме на всяка цена
19:33 / 09.11.2024
Хванаха българин с автомобил за 80 000 лева, издирван от Русия
17:43 / 09.11.2024
Съпругата на Гунди: Разделихме се заради рутина, исках свобода
09:04 / 11.11.2024
Стотици блокирани на "Петрохан" заради сняг!
20:03 / 10.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
