Политологът Иван Начев в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"
(Бел. ред. Интервюто е проведено преди НС да отхвърли проектокабинета "Габровски")Днес в Народното събрание депутатите трябва да решат съдбата на кабинета "Габровски“. Ще има ли игри на кворума и какво ще последва, ако проектокабинетът не мине? Казвам добро утро на политолога Иван Начев. Добро утро.
Г-н Начев, ще се обединят ли според вас депутатите в името на България, на проблемите на страната ни днес, или обратното? Какви са вашите очаквания? Аз не очаквам да се обединят, като това не касае възможността да бъде гласуван този кабинет, защото така или иначе този кабинет е обречен. А той е обречен по две причини. Първо, защото той по никакъв начин не обвързва партиите, които ще го подкрепят, включително партия ГЕРБ, с това да носи някаква политическа отговорност. Предложен е един кабинет, който се нарича "експертен“, но в него виждате представители на високия ешелон и на втория ешелон във властта. Т.е. хора, които са били министри, зам.-министри в голямата си част, и които са били свързани с предишни управления. Никаква експертност не може да бъде видяна в този кабинет. А вторият голям проблем за мен е именно свързан с политическата отговорност. Ние очевидно наблюдаваме как ГЕРБ бяга от политическата отговорност, не желае да се обвърже с този кабинет. И в този смисъл, ако той бъде избран, същите тези, които сега го избират, утре могат да го свалят, тъй като няма никаква гаранция този кабинет каква политика ще провежда. Например ето вижте, как вие ще можете да ме контролирате като политическа партия или като парламентарна група, която ме е издигнала, ако аз управлявам и правя неща, които вие не сте обещали на вашите избиратели, но които аз смятам за правилна от моята т.нар. "експертна позиция“. Естествено губи се тази връзка между политическото ръководство на партията, парламентарната група на партията и самия кабинет.
Очаквате ли да има и отсъстващи депутати от Народното събрание днес? Всичко може да се очаква в този ден. Както виждате, пак отново по две причини. Първата причина е, че няма очевидно мнозинство, което да застане зад този кабинет. Т.е. за да се получи това мнозинство и разбира се малцинство – по-малко от половината депутати, присъстващи депутати в парламента, то трябва някой да отсъства. И втората причина е, че наистина няма ясна подкрепа, която да стои зад този кабинет. А когато се правят подобен род кабинети, които се представят като експертни, то винаги се правят преди това на основата на някакви преговори с политически партии: аз предлагам един кабинет, или един състав на кабинет, или едни политики, около които се обединяваме с други политически партии. В случая няма такова нещо. Това много напомня ситуацията от миналата година, когато партията на
Слави Трифонов предложи един кабинет и каза: "Или ще гласувате за този кабинет, или отиваме на избори“. Ситуацията ми изглежда по същия начин: ли се гласува този кабинет, или няма шанс да се създаде кабинет с втория мандат, или отново пак някаква игра се прави по време на третия мандат, или отиваме на нови избори. Изключително неприятна ситуация в контекста на това, че имате толкова много партии в парламента и съвсем естествено е, че трябва да се поеме политическа отговорност в този случай. Т.е. всяка една от партиите да застане с политически лица или с председателите на партиите си, или с някои други лица на съответната партия зад този кабинет и да каже: "Ето ние участваме в този кабинет и носим отговорност за политиките на този кабинет“ – това, което всъщност очакваме ние като граждани. А не да ни се предлага нещо като нищо.
Много партии има в парламента, които сякаш не умеят да си сътрудничат и да разговарят помежду си. Според мен, те умеят да си сътрудничат. Проблемът е, че всъщност по време на предизборната кампания бяха много изострени, помним всички, отношенията между тези партии, нападките между лидерите на тези партии, и всъщност, това трябваше да бъде преодоляно в този един месец, който президентът загуби, за да даде уж възможност на партиите да говорят помежду си, а стана ясно, че те вместо да преодолеят тези пропасти между тях, те по-скоро ги задълбочиха в това време от изборите до днешна дата.
Много ваши колеги определиха действията на Бойко Борисов като крачка встрани. Вашият коментар? Според мен, той е много последователен в своето поведение, защото ние и преди сме го наблюдавали, той разпорежда на парламентарната група какво да прави, след това отменя това, което е разпоредил. В този смисъл ние наблюдаваме тук в последните може би година-година и половина опити той да се върне на политическото поле, защото той беше, знаете, доста игнориран, след като загуби властта на няколко избора подред миналата година, и фактически той постигна това, което желае. Той сега е в центъра, той води преговори, той определя. Ето, както виждате, че той казва, че няма да има политически лица от ГЕРБ вътре в кабинета, той казва: "Това е единственият кабинет“. Така че той е изключително последователен, за да излезе от тази политическа изолация, в която се намираше. В този смисъл, ако ние кажем, че той кривва в страни, можем да кажем само и единствено, че той бяга от политическата отговорност. Той не иска да управлява в тази ситуация. Той очаква, че тези предсрочни избори ще го изведат на челно място в така да се каже в класацията по две пак отново причини. Първата причина е, че ето, върнахме хартиената бюлетини, която всички знаем, че е начин да се контролира вота в определени региони на България. И втората причина е, че съвсем очевидно е, всички очакваме много по-ниска избирателна активност на следващите, ако има такива, предсрочни парламентарни избори, защото всъщност ние вече сме уморени от тези избори. Ако се направи правителство, което да докара до местните избори, тогава пък начинът за контрол ще бъде още по-лесен, защото ако ние погледнем кой управлява българските общини, съответно ще видим, че има две партии, които са най-силно представени в местната власт, едната от които е ГЕРБ, и именно на това разчита Борисов.
Г-н Начев, ако приемем, че не мине проектокабинета "Габровски“, какво ще следва според вас? Ще се забърза ли политиката в действие, ще имаме ли по-различни резултати от втори и трети мандат, или? Според мен, втори мандат също не може да има, тъй като вие виждате математически не е възможно да се състави кабинет при 7 партии, освен ако не е много широка коалиция. И в този смисъл това противопоставяне, което наблюдаваме сега, според мен ще продължи и при втория мандат. Така че "Продължаваме промяната“ ще има два варианта: или да направи отчаян опит да състави кабинет, или да върне мандата още в самото начало. Естествено е, ако аз не ви подкрепя днес, как вие утре ще подкрепите моя проект за кабинет. Това е повече бих казал като азбучна истина. А опитите да се състави кабинет с третия мандат също ми се струват обречени още от самото начало, защото това отново би означавало изключително широка коалиция. Разбира се, стои въпросът: ако се стигне дотам, на кого ще връчи президентът мандата: дали на БСП или на "Български възход“? Ако връчи мандата на БСП, ми се струва отново обречен този кабинет, ако връчи мандата на "Български възход“, чисто политически може да се разчита на някаква подкрепа. Но този кабинет също ще бъде обречен, не заради друго, а защото от другата страна ще има силата на тези или по-скоро опозицията на тези депутати, които ще застанат днес се едно предложение за кабинет, и разбира се, позицията на партия "Възраждане“, която няма да бъде в подкрепа на този кабинет. Т.е. той ще бъде заложник отново на политически интереси на различни видове партии, икономически структури, лобита, което наблюдавахме в предишния редовен кабинет на
Кирил Петков.
Г-н Начев, ще видим ли отново "царската партия" в сградата на парламента? Заговори се отново за НДСВ. Заговори се за НДСВ. В НДСВ, помните, имаше достатъчно образовани хора, в смисъл хора, които наистина имаха зад гърба си това, което ние наричаме днес експертност, но към тогавашното време. А сега ситуацията не е такава. Сега, разбира се, всеки може да се върне в парламента. Вие виждате в последните година-година и половина-две всъщност в парламента могат да влязат всякакви нови партии и да излязат всякакви нови партии. За мен това не е проблем, че някой ще влезе или че някой ще излезе, за мен стои основният проблем: кое може да накара тези политици да се обединят около това да решат или да решават в един продължителен план проблемите на българското общество. Ето това за мен е големият проблем, защото в момента ми се струва, че политическият егоизъм надделява над основната задача на политиците, които са вътре в Народното събрание, а именно те да решават проблемите на българското общество, които никак не са малко.
Каква трябва да бъде модерната политическа система, съвременната политическа система: либерална демократична система или някаква друга?
А, във всички случаи ние няма накъде… има накъде да вървим разбира се – назад към авторитарните политически режими, наблюдавали сме го. Виждате, и в последните години, включително в Европа. Но системата трябва да бъде демократична, трябва да гарантира правата и свободите на българските граждани, трябва да гарантира бързото съдопроизводство, а не с години да се влачат дела, трябва да гарантира справедливостта, и най-вече трябва да гарантира икономическото благосъстояние на българските граждани. Т.е. едно управление, което да бъде близо до хората и до проблемите на хората, а не обратното – да се отдалечава от проблемите на хората и да мисли, че то съществува само по себе си. Нашите слушатели знаят, че всяка задача или задачата на политическото управление е да се грижи за интересите на обществото и на хората, на избирателите в това общество, т.е. на всички нас, а това не го наблюдаваме в последните няколко години.
А какво може да промени нещата? Кога България може да види светлина в дългия тунел на политическата криза, в която се намира в момента? Две неща, според мен, могат да променят така да се каже ситуацията и да видим светлината. Първо, ако има висока избирателна активност, защото тази умора или опитите да ни се представи това като една умора води до обстоятелството да избираме едни и същи партии, и тук-там от време навреме да влиза някоя нова партия в парламента. Но ние избираме едни и същи и на практика виждате, ние не даваме на нито една партия доверие, или на поне две партии, които да могат да съставят правителство в един избран от нас парламент. Т.е. трябва да се повиши избирателната активност, което би означавало и по-засилен интерес от наша страна. Има партии, които разчитат именно на това – да има ниска избирателна активност.
И вторият въпрос, според мен, който стои, или по-скоро той е въпрос към нас като избиратели, е дали не е време да ударим образно казано един шамар на тези политици, които наблюдаваме, в смисъл такъв те да могат да разберат, да се освестят от това, което правят, да се освестят, за да може да им стане ясно каква е тяхната основна задача. Т.е. да им напомним каква е тяхната основна задача. Това може да стане по много начини, като например не гласуваме за тях, като им даваме ясен знак, че не ги желаем повече на политическата сцена. Или обратното пък, като гласуваме за такива, които все пак показват желание да водят политически преговори, и които мислят за интересите на българското общество.