Комбинацията между неопитност и каскада от кризи, пред които е изправена България може да доведе до неприятни сценарии. Войната се обсъжда във всеки дом в България, тя е тема номер едно и за политици, и за медии. Но темата за цените и това, което предстои да се случи е не по-малко, да не кажем дори повече важна за живота на българина.
Социалният и икономическият аспект на последиците от войната ще бъде доминиращият проблем през следващите месеци и дори години.
Предсрочните парламентарни избори не чукат на вратата и
Стефан Янев не може да ги предизвика. Това заяви в интервю за БГНЕС политологът Димитър Ганев от "Тренд“. Според него проблемът е в това, че се комбинира неопитност с каскада от кризи – геополитическа и социално-икономическа.
"Основният субект във властта "Продължаваме промяната“ е партия на няколко месеца. 95% от Парламентарната им група и представителите им в изпълнителната власт се сблъскват за първи път с държавното управление. Нямат опит“, отбеляза политологът. Не е по-различна ситуацията и при техните коалиционни партньори.
"В тази среда на неопитност ние се сблъскваме с каскада от кризи – здравна, геополитическа, сложна ситуация свързана с РС Македония, икономическа и социална криза, която започна в края на 2021 г., но тепърва ще виждаме нейните пикови нива. Смесицата между тази неопитност с тези кризи може да доведе до неприятни сценарии“, подчерта Димитър Ганев.
На този фон правителството беше разтърсено и от оставката на министъра на отбраната
Стефан Янев.
"Не мисля, че трябва да имаме съмнения, че започва нов политически проект около
Стефан Янев. Янев е напълно разпознаваем човек, два мандата служебен премиер и знаково лице в редовното правителство на
Кирил Петков. Един от най-рейтинговите министри в това правителство, който след руската инвазия зае едно политическо поле, което е доста голямо“, отбеляза политологът.
Това е полето между твърдия атлантически консенсус, който видяхме в Народното събрание, включващ четирите партии в управляващата коалиция плюс ГЕРБ и ДПС, а от другата страна е "Възраждане“, която споделя по-скоро проруски позиции.
Тази голяма група към която Янев се насочва са тези, които нямат крайните позиции, изповядвани от "Възраждане“, но и признават че сме членове на НАТО и ЕС и трябва да сме лоялни към тях.
"У нас винаги е имало едно по-нюансирано отношение към Русия. Това се дължи на много фактори, религиозни, културни, исторически, езикови. Преди войната 60% от българите имаха положително отношение към Русия, но ако кажем на българите, че трябва да напуснем НАТО и ЕС, това ще е твърде крайно за тях. Янев се позиционира в това поле, което не е малко“, заяви Ганев.
Според него трудно може да се определи потенциалът, който има един такъв проект.
"
Стефан Янев се позиционира в това поле в условията на война. Войната ще свърши. Тогава той вече трябва да намира друг дневен ред, защото това няма да е единствената тема в следващите години. Предсрочните парламентарни избори не чукат на вратата и Янев няма политически ресурс за предизвикване на предсрочни парламентарни избори“, категоричен е политологът.