Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Политологът Иван Начев: Служебното правителство започва да се превръща в проблем | ||||||
| ||||||
Предстоят важни политически седмици. Какви линии начертаха според вас родните политици през първите няколко дена от новата година? Доста разделителни линии, като голяма част от тях, да не кажа почти всички, забравят основните принципи на функционирането на демокрацията, които са свързани с правенето на консенсуси и компромиси. И на теория, и на практика в политиката не би трябвало да има разделителни линии, или както те ги наричат – червени линии, защото в крайна сметка те са избрани там, за да могат да управляват в името на обществото, т.е. в името на нашето общество и на нас като български граждани. В този смисъл те би трябвало да направят всичко възможно, за да съставят правителство, което всички очакваме от няколко месеца насам, и на следващо място, да започнат или реформи, или провеждането на политики, които са необходими за стабилизирането на българската икономика като държава членка на Европейския съюз. Г-н Начев, смятате ли, че наблюдаваме, че има преплитане на наследени и на нови разбирания за управление на страната ни? Да, за съжаление има, както и преплитане, или по-скоро противопоставяне, което наблюдаваме в парламента между партии, които имат политически опит, и партии, които нямат политически опит. Всъщност ние ако се замислим, с изключение на две партии в парламента, всяка една от партиите, които са представени вътре, са "нови“ партии, в такъв смисъл, че те са се появили в един момент на политическата сцена, наложило им се е да участват в управлението, участвали са в това управление, така че всеки един от тях се е сблъсквал. Има две противопоставяния. От една страна – стари и нови методи, от друга страна – стари и нови партии, едни, които имат политически опит, и едни, които тепърва натрупват опит и затова казах, че като погледнем, с изключение на две партии в парламента, които присъстват от началото на демократичните промени в България, всички са били "нови“ в един момент и на всяка една от тях й се е налагало да се бори с нови предизвикателства. Така че всяка една от тях би трябвало да има шанс. Проблемът според мен е в това, че като че ли политическият егоизъм в момента надделява много повече, отколкото необходимостта да се решават съществени проблеми в обществото. Сега от друга страна пък ние наблюдаваме и в други държави, включително и европейски, в които няма дълго време правителство, т.е. това не може все пак да бъде проблемът, по-важно е да има работещ парламент. Но така или иначе ние всички като български граждани очакваме да има едно такова правителство. Дали то ще бъде стабилно или не, това е друг въпрос, но едно правителство, което да понесе политическата отговорност и едно парламентарно мнозинство, което да се погрижи за провеждането на реформите, от които ние се нуждаем като държава членка на Европейския съюз. От какви реформи се нуждаем според вас, г-н Начев, на първо време? На първо време очевидно става въпрос за реформи, които касаят подкрепата на българската икономика, на хората, които работят, повишаване на доходите от труд. В крайна сметка вие виждате, че в голяма част от западноевропейските държави икономиките след КОВИД са възстановени и те се намират във възход, докато при нас това не е така, ние продължаваме да бъдем на последно място, на дъното на икономическото развитие на Европейския съюз. Ние като български граждани очакваме след 16 години пълноправно членство все пак стандартът на живот да се повиши в България. И тук не говоря за стандарта на живот в големите български градове, а говоря и в малките населени места. Където и да отидете в Западна Европа, вие виждате точно обратното – че в малките населени места хората също живеят добре, не толкова богати, колкото в големите градове, но това не е факт в България. На второ място – разбира се, така очакваните реформи в съдебната система, които както виждаме всички вече, мисля го виждаме, са пречка не само за влизането на България в "Шенген“, а изобщо за приемането на България като нормална, демократична правова държава. И разбира се, на трето последно място – то не е последно, но все пак на трето място по важност са всички онези фискални реформи, които изискват много повече съгласие във връзка с приемането на България в еврозоната в следващата година. За това е необходимо наистина политическо съгласие много по-голямо, отколкото няколко партии да съставят едно правителство, т.е. в цялото българско общество, и за това не бива да се дават противоречиви сигнали. Гълъб Донев заяви към министрите, че краят на мандата им наближава и ги накара да обяснят като малко дете какво са свършили от август досега. Как вие оценявате работата на служебния кабинет дотук и какво очаквате да се случи тези седмици? Доста противоречива беше работата на служебния кабинет, т.е. ние не може да кажем, че отлично си свърши работата, защото в крайна сметка работата на един служебен кабинет – той така е замислен по Конституция, да може да продължи управлението на страната в момент, в който няма парламент и редовно правителство, т.е. за около три месеца. А ние наблюдаваме не само пет месеца работа, но както изглежда, няма да има правителство и с втория, и с третия мандат, защото липсва така необходимият консенсус, което означава, че това правителство ще управлява много повече от пет месеца. А това вече е притеснително и от гледна точка на самата демокрация, защото един механизъм, който е измислен като механизъм, който разрешава проблем, всъщност сам по себе си вече започва да се превръща в проблем. Народното събрание ще обсъди проекта на декларацията на "Продължаваме промяната“ в петък. В същото време Правната комисия вече поряза управленската декларация на партията. Предизвестен ли е провалът на втория проучвателен мандат? Според мен като цяло е предизвестен този провал, още от самото начало, когато вървяха преговорите с първия мандатоносител, с ГЕРБ, защото още тогава между едните и другите се появиха дълбоки линии, които беше ясно, че няма как да бъдат преодолени. В този смисъл, ако продължим тази логика, ние ще видим, че в сегашния парламент правителство без ГЕРБ или правителство без "Продължаваме промяната“ и без тяхна подкрепа няма как да има. Разбира се може да се направи много сложна коалиционна структура с третия мандат, да кажем пак с подкрепата на ГЕРБ или с подкрепата на ДПС, но така или иначе това е много сложно, изисква изключително много усилия, което означава, че то не може да бъде стабилно и дългосрочно. Г-н Начев, в началото на нашия разговор аз съобщих на нашите слушатели, че вие сте изпълнителен директор на Българското училище за политика "Димитър Паница“. Предлагам ви да си поговорим малко за училището. Българското училище за политика обучава политическите и гражданските лидери на България. В какво се изразява обучението им, разкажете ни повече. Преди всичко в две неща. На първо място – те да могат да се научат да работят заедно за решаване на проблеми в българското общество и разбира се за разработване на политики, защото в крайна сметка няма как политиците да изключат гражданите от това нещо, от този процес. И разбира се самите граждани много трудно можем да участваме. Дали сме граждански лидери – пак това не е толкова възможно, да участваме във вземането на политически решения. На второ място – разбира се, те да работят заедно, когато има конфликтни ситуации, да се поставят така да се каже в обувките на другия. Това е много съществено. И да постигат консенсус и компромис. Като обучението върви по две линии. Първата линия е за разработване на такива – ние ги наричаме меки умения, които са свързани с лидерство, с формиране на позиции и с такъв род неща, а втората линия са повече професионални теми, които са свързани пък със съвместна работа по различни задачи. Т.е. когато те седнат в училището, те не седят по партии, а по съвсем друг начин - като партньори там, те работят съвместно, те понякога се изявяват от името на друга партия, за да видят какви са проблемите в тази партия и защо една или друга партия поддържа едни или други позиции. Това е основната цел на училището. Училището вече има 20-годишна история, както знаете. То е част от системата на училища на Съвета на Европа – една стара правозащитна организация на Западна Европа, където много български граждани, ако продължим и предишната тема, много български граждани търсят справедливост в Съда на Съвета на Европа. Така че училището с това се занимава, бих казал успешно – дотолкова, доколкото ние имаме над 800 възпитаници през всичките тези години. И не съвсем успешно, като гледаме реалния политически процес в България. Имате национални и регионални програми, нали така? Какво включват тези програми, бихте ли могъл да ни разкажете за тях? Националната програма е тази програма, за която вие споменахте, т.е. тя се занимава с български съответно политически и граждански лидери. Включва четири модула на обучение, които преминават през лидерски умения, през местни политики, през национални и разбира се, не на последно място международни и европейски политики. А регионалните ни програми са насочени към работа с партньори от различни региони. Например имаме Балканска регионална програма, имахме и тази година Африканска програма с различни държави от Африка или от Балканския полуостров. Работим пак по същата схема в известен смисъл, само че там да кажем с младежки лидери или с женски лидери например в голяма част от африканските държави, тъй като това е проблем. Т.е. тези програми са ориентирани все пак към решаване на проблеми в съответното общество и така да се каже допълване на демократичните процеси в тези държави. Какви ще бъдат предизвикателствата лично пред вас през настоящата година като изпълнителен директор на това училище? Първото голямо предизвикателство – да формираме новия ни курс за 2023 г. Вече текат номинациите. Остава сега ние да проведем самата процедура на приемането, която е свързана с преминаване на тестове, провеждане на интервюта. Т.е. това не е лесен процес. И да започнем самото обучение. Това касае разбира се националната програма – голямо предизвикателство, тъй като виждате, политическата обстановка не е стабилна и съответно не сме сигурни как то ще протече, ще бъде според планираното от нас или не съвсем. А от гледна точка на регионалните програми имаме няколко програми, които са свързани основно в момента със Западните Балкани – съвсем логично, защото това е един процес на присъединяване на тези страни към Европейския съюз, и няколко програми и проекти с държави, които са държави членки на Европейския съюз, но не са съответно кандидати, т.е. не са от Западните Балкани. Идеята е да се създадат мрежи между политически и граждански лидери от тези държави и разбира се тези мрежи да работят за по-нататъшното сътрудничество между тях. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 876 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/146 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Синоптик: До минус 19 градуса този уикенд, ще натрупа сняг
13:04 / 21.11.2024
Предупредиха лошо собственика на лъскав черен "Мерцедес" в Пловдив
14:24 / 20.11.2024
Елитът на България се събра в НДК, Марта Вачкова с нов кавалер
08:35 / 21.11.2024
Жената, заснела трагедията: Виждаше се оголеният череп на Гунди
10:58 / 21.11.2024
Абонамент
Анкета
