Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Половината българи не възнамеряват да гласуват | ||||||
| ||||||
Според проучване на общественото мнение на Алфа Рисърч, 43 на сто очакват, че изборите няма да излъчат категоричен победител и ще е нужно коалиционно управление. При такъв вариант 27 на сто биха желали коалиция с участието на ГЕРБ. Също толкова - коалиция с участието на БСП. За момента изглежда нищожна вероятността за коалиция без участието на една от двете водещи политически сили. 49.6% от участвалите в проучването граждани смятат да гласуват, което е спад с около 10 на сто спрямо септември 2020 г.. 28% се колебаят и 22% не възнамеряват да гласуват. Евентуална нова вълна от зараза с коронавирус би накарала 43% от българските граждани (най-вече по-възрастните поколения, хора от рискови групи и техни близки) да се замислят, дали да отидат до урните. Обратно, 42% смятат, че вотът трябва да се проведе в първия възможен момент, защото отлагането му би било само в полза на управляващите. Същевременно парламентът остава институцията с най-ниско одобрение. По-ниската избирателна активност, от своя страна, води до електорални бонуси за големите партии и отлив в подкрепата за по-малките и новите участници в изборите. Ако изборите бяха днес, най-вероятният резултат е шестпартиен парламент с неустойчиво от политическа гледна точка мнозинство и трудно съставяне на управленска коалиция, пиш еnews.bg. През декември ГЕРБ (24.3%) има преднина от 2.4 пункта пред БСП (21.9%) в предпочитанията на твърдо решилите да гласуват. Лидерите и на двете водещи партии стабилизират позициите си. Б. Борисов възвръща част от доверието си в сравнение с есента (от 20.3% до 23.5%). След като спечели вътрешнопартийната битка, Корнелия Нинова също укрепва обществено доверие (от 19.8% до 20.5%). Като трета парламентарна политическа сила и през декември се очертава "Има такъв народ", но упоритото въздържане от представянето на лица и приоритети започва да отнема от предимството им: подкрепата за партията спада от 14.9% през септември до 10.2% през декември, а за Сл. Трифонов - от 36% до 30.3%. Подобна тенденция е налице и в подкрепата за Демократична България. Тя спада от 9.4% до 6.1% за последните три месеца, главно заради по-ниската мобилизация на техните симпатизанти. Обединението запазва висок дял сред колебаещите се избиратели, но по-нисък сред твърдите участници в изборите. Връщането на тези избиратели може да го приближи към по-високите летни позиции. Лидерът на формацията Христо Иванов запазва персонално доверие от 14.7%. Платформата Изправи се.бг (4.9%) на Мая Манолова, макар и най-близо до чертата от 4%, също запазва шансове за представителство. Персоналният рейтинг на М. Манолова, както на Сл. Трифонов, също бележи лек спад (от 32.9% до 30.3%), но тя остава доста по-популярна, отколкото нейната формация. Сплотилият се по време на протестите електорат на ДПС достига 7.2% от твърдо решилите да гласуват, което отрежда четвърта позиция на Движението. За разлика от тях, симпатизантите на ВМРО - НФСБ продължават плавно да намаляват до недостатъчните за влизане в парламента 2.7%. Фрагментацията на протестния вот се задълбочава и от нарастващия дял на нерешилите за кого да гласуват (от 10.1% до 16.3%). Колебание в най-голяма степен изразяват млади, високо образовани български граждани. Същевременно за президента Р. Радев годината приключва с положителен баланс в общественото доверие. През последните три месеца одобрението за него нараства от 42% до 46%, а неодобрението спада от 29% до 24%. След активното ангажиране на държавния глава с протестите обаче подкрепата за него е много по-силно белязана от партийни симпатии: сред привържениците му се открояват предимно избиратели на леви (БСП, АБВ) и нововъзникващи формации (Изправи се.бг, "Има такъв народ", Възраждане). Отношението на десни, центристки избиратели, както и на негласуващите е преобладаващо отрицателно. Охлажда се нажежената "до червено" през летните месеци критика към правителството и премиера. В оценките за дейността им се наблюдава лек ръст, но на фона на продължаващ сериозен превес на негативните мнения. Одобрението за работата на кабинета остава в рамките на установените през септември 14%, но неодобрението спада с 10 пункта от 60% до 50%. Парламентът остава най-слабо популярната сред обществото институция със 7% положителни срещу 51% отрицателни оценки. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 4080 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/680 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Ралица Паскалева: Предател си!
21:59 / 25.11.2024
Обявиха 1000 долара награда за намирането й!
08:27 / 25.11.2024
"УниКредит Булбанк" предупреди клиентите си
14:08 / 25.11.2024
Земетресение в България
11:06 / 26.11.2024
Николай Славеев: 19 прекрасни години заедно!
14:32 / 26.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
