Едно момче имало една ябълка. Позабърсало я, придало й търговски вид. Продало я. Вече имало две ябълки. Позабърсало ги, придало им търговски вид…
Едва ли вече някой вярва на приказката за възхваляването на труда и съдбата на милионера.
***
Откъде тръгва всичко?
Няколко години преди Алеко Щастливеца да пътува "До Чикаго (1893) и назад“, в Щатите тръгва национална стачка. (1 май 1886 ).
Центърът е Чикаго.
Обичайните заподозрени – синдикатите искат обичайните неща – осем часов работен ден и по-високо заплащане. Този път обаче работодателите не искат да отговорят на рекета.
Редовни части на полицията и малки частни армии, наети от работодатели разпръскват протестиращите. Загиват поне четирима работници и един полицай. Следва битка, достойна за военен филм. Към полицейските колони са хвърлени професионално изработени бомби. Инициаторите са заловени и екзекутирани. После са оправдани. Посмъртно.
Впоследствие конгреса на Втория Социалистически Интернационал призовава цялото работническо братство да се стачкува точно на 1 май.
В подкрепа на битите, гонени и убити работници. Нищо, че в битките в Чикаго да загинали и полицаи.
Те, всъщност също са били на работа…
В основата си 1 май е боен празник.
Ден за памет на разгонвани, бити и убивани демонстранти.
В някои държави по света 1 май е отбелязан официално, в други не.
Например в Щатите, откъдето всъщност започва всичко първомайско , Labor Day ( Денят на труда) всъщност e в началото на септември. Любипитното е, че този ден съществува преди стачката в Чикаго.
Първия понеделник на май пък е запазеният Ден на труда в Англия.
Самата дата се отбелязва и в Германия, Русия, Мексико, България.
В Германия се е отбелязвала още по времето на Хитлер, като Reichsarbeitstag (Имперски трудов ден)
Първото празнуване в България е било още на следващата след демонстрацията в Чикаго 1890 година.
По времето на социализма десетилетия наред мъжете вадеха на показ костюмите, а жените - басмените си рокли и модни шлифери по време на задължителните първомайски манифестации.
И все пак.
Въпреки целия възторг около трудовата дейност на човека – от праисторически времена до днес човечеството има една мечта- вечната и все още неизпълнена мечта на човечеството:
Как да живее без да работи ?
Ние, хората сме открили физични закони и планети. Написали сме велики книги и вълшебна музика!
Някои твърдят, че са превърнали камък в злато.
Други пък, че трима папи са ги галили по главите.
Чудеса!
Но не се намери ни един от нас , който да измисли някоя щуротия. Как човешкият род да се освободи от тиранията на работното време и въобще от необходимостта да се работи на този бял и красив свят?
Вместо това, човечеството предлага само на себе си изкривени утеха за неизбежното ставане сутрин.
Трудът се представя като "висше благо“, мантрата на 20 век е, че това пък е "неотменно право“, а най-зависимите заявяват дори, че "обичат да работят“.
Да обичаш да работ
иш е някакъв вариант на "стоколмски синдром“…
Горчивата истина :
Днес за 8 от 10 души на практика е почти невъзможно да оцелеят в съвременния свят, без да работят– без значение дали работят за някого или за себе си, в собствена компания. Това на практика означава, че денят, нощта, почивката ваканциите, прекарването на свободното време, времето с обичаните хора, секса, занимания с неща и теми, които носят удоволствие или удовлетворение - тяхната честота и продължителност, изборът и графиците им са посочени не от свободната воля.
В това число влизат дори и храненето.
"Закуската е най-важното хранене“. Защо?!
Вие виждали ли сте друго животно, което след се нахрани да са юрне на лов, да бяга или да гони плячка, да строи гнезда или събира зърна.
Няма и да видите. Защото всичко това е против природата на живота.
Човек трябва да се наяде яко сутринта, за да може да издаяни на осемчасовия работен ден! Това е истината…
Ако задълбаем дълбоко ще прескочим клишето, че трудът е създал човека, което просто няма как да е вярно.
И вероятно повечето от нас ще стигнат до тъжния извод, че човек от безкрай време е бил принуден да се труди, за да оцелява. Така е и днес.
А всичко започнало от една ябълка.
Не от ябълката на бъдещия трудещ се милионер.
А онази, която Ева изяла, подскокорасана от Змията.
Заради която изгониха Адам от Онова място и го наказаха
"с пот на лицето си да яде хляб, докато се върне в земята, защото от нея е взет“…
Честит празник…