©

В проекторегламента за стратегически планове Комисията отбелязва, че държавите-членки могат да решат да създадат екосистеми за селскостопански практики като подобрено управление на постоянни пасища, ланфшафт и биологично земеделие. Тези схеми могат да включват и допълнителни мерки за кандидатстване, които могат да бъдат условие за поемане на по-амбициозни ангажименти за развитие на селските райони“. 

В това твърдение си струва да се подчертаят две неща. Първо, споменатите практики варират от схеми на начално ниво чрез създаване или подобрено управление на ландшафтните характеристики до биологичното земеделие. Второ, изглежда, че дава гъвкавост на държавите-членки да проектират еко-схеми по различни начини. Например участието в схема по Първи стълб може да бъде условие за кандидатстване в земеделска мярка за еко-инвестиции по Втори стълб. По този начин еко-схемите биха могли да насърчат практики, които са още по-амбициозни, отбелязват Рьодер и Матюс.

В работния документ на Комисията от месец май 2020 г., анализиращ връзките между реформата на ОСП и Зелената сделка, се отбелязва, че „екосхемите в Първия стълб на ОСП ще бъдат основен нов инструмент в подкрепа на прецизното земеделие, биологичното земеделие, агроекологията и агролесовъдството - както и други подходи или специфични практики, свързани с изменението на климата, управлението на природните ресурси и биологичното разнообразие. Екосхемите ще позволят на голям брой ферми да подобрят своите екологични показатели”.

Ако идеите на Комисията за еко-схеми не изглеждат твърде убедителни, остава въпросът кои мерки имат смисъл от административна, екологична и земеделска гледна точка. Добрата практика на еко-схемата би имала екологичен ефект още от първата година на прилагане. 

Годишният характер на екосхемите осигурява два допълнителни начина за положително въздействие върху околната среда. Първият е прилагане в среди с голяма несигурност, например в случай на преобладаващи краткосрочни, годишни или двугодишни договори за наем на земя. В тази среда фермерите често се въздържат от участие в схеми по Втори стълб, тъй като не са сигурни дали могат да осигурят предвидената минимална площ. 

Мерки, при които резултатът зависи изключително от метеорологичните условия, също са от значение. Като пример, като се имат предвид подходящи почви и метеорологични условия, сравнително лесно се преминава към механично плевене на царевицата. Въпреки това високата влажност на почвата през пролетта може да направи механичната обработка невъзможна. Една целогодишна еко-схема ще позволи на земеделските производители да вземат под внимание нехимичния контрол на плевелите, тъй като те могат да коригират своето решение в края на годината. 

Освен това, годишният характер на еко-схемите може да бъде използван, за да стимулира фермерите да ограничат вноса си на торове или пестициди. При някои култури като царевица, ръж, тритикале, предхождащата употреба на минерални торове и пестициди е свързана със силни промени в добивите. Въпреки че прекият екологичен ефект от такава мярка може да е малък, той би могъл да насърчи фермерите да използват по-пестеливо минералните торове и пестицидите.

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg.