©

Делегациите обаче настояха за по-голяма гъвкавост и субсидиарност, когато се планира стратегията за борба с климата. 

Идеята е да се позволи на държавите членки да вземат предвид местните и регионални особености, когато адаптират интервенциите, така че те да отговарят на климатичните им цели и нужди.

Резултатите от българското участие в това неформално заседание на Съвета на Европа бяха одобрени от българското правителство, съобщават от пресцентъра на Министерски съвет.

Междувременно Министерството на земеделието у нас е на етап изготвяне на 4 SWOT анализа, единият от които засяга борбата с климатичните изменения. В новата ОСП е заложено всяка страна членка да постигне 9 цели, три от които са екологични.

Преди време на среща на страните членки в Испания на тема „Зелени плащания“ е било прието предложение да се изготви наръчник за всички видове зелени мерки, които се прилагат в ЕС. 

„Така всяка държава може да избира мерки, които смята за най-добри за собствените си нужди, идентифицирани в SWOT анализите“, каза през лятото земеделският министър Десислава Танева в отговор на депутатски въпрос.

Тогава ресорният министър припомни, че по подадени заявления по мярка 10 „Агроекология и климат“ за Кампания 2018 г. е оторизирана сума от 58 млн. лв. „Част от направленията по тази мярка са изключително важна подкрепа за уязвими сектори,“ убедена е Десислава Танева.

Следете темата и на cap4us.agri.bg.