Декларацията за добросъседство, подписана от България и Македония през 1999 г. да се превърне в договор, настоя президентът Росен Плевнелиев. Според него в момента западната ни съседка не спазва двустранните споразумения и провежда открита антибългарска кампания. По същото време македонският премиер Никола Груевски изрази очакване България и Гърция да подкрепят Скопие за започване на преговори за членство в Европейския съюз.
"Докладът на Европейската комисия не отговаря на действителността. Когато в България се грижим за всеки камък, оставен от византийци, търсим и други народи, стремим се да запазим културно-историческото наследство за бъдещите поколения, на 200 километра от нас тече проект "Скопие 2014".", коментира президентът Плевнелиев.
"Скопие 2014" е проект на правителството на Република Македония за построяване на паметници на исторически личности, фонтани и скулптори в центъра на столицата Скопие. Целта е да бъде затвърдена вярата, че Александър Македонски е баща на нацията, а светите братя Кирил и Методий, Климент Охридски и Гоце Делчев са македонци.
"Очакваме декларацията за добросъседство, която е подписана преди много години от България и Македония, да се спазва. По доказателства, с които разполагаме, за съжаление, този документ не се спазва. Нужни са три елементарни неща: да спре антибългарската кампания в Македония, да започнем да работим заедно и да спазваме декларацията подписана в далечната 1999г. Толкова е просто. Три елементарни неща.", категоричен е българският президент.
В Декларацията от 1999г. освен обичайните призиви за добросъседство и сътрудничество, се съдържат и по-конкретни ангажименти. Например да се създават необходимите условия за безпрепятственото движение през границата на стоки, услуги и капитали. Засяга се и проблемът с натрупаната враждебност между двете страни. България и Македония си дават взаимно гаранции, че няма да предприемат неприятелски действия една срещу друга, нито да предявяват териториални претенции. Категорично се отрича подкрепа за групи с подривен или сепаратистки характер. Специално се акцентира върху необходимостта да се възпира "недобронамерена пропаганда", не само от институции, но дори и от частни субекти.