
ЗАРЕЖДАНЕ...
При домашното производство на ракия е разрешено добавянето нa захар, но тук се правят най-големите грешки | ||||||
| ||||||
СМАЧКВАНЕ НА ПЛОДА Смачкването на грозде, малини, къпини и др. меки плодове става с валцова дробилка, а на костилковите и семкови – с чукова дробилка. При костилковите е желателно костилката да бъде отделена, защото тя може да бъде богата на цианиди, които са причина за отравяния. Особено опасни са костилките на вишните! Раздробената плодова каша се прекарва през едро сито, което задържа костилките. ФЕРМЕНТАЦИЯ Най подходящи за ферментация са съдовете от неръждаема стомана, пластмаса и стъкло. Дървените често са носители на зараза и са причина за вкисването на материала. Ферментацията може да протече спонтанно със съществуващите по плодовете дрожди, най-добре е да се добави суха мая – по 20 г за 100 кг плодова каша. Производителят на ракия трябва да притежава захаромер и да определи съдържанието на захари при смачкването. Сокът най-напред се прецежда през тензух и след това се измерва – месестите части повишават плътността на сока и дават завишаване на количеството на захарите. При домашното производство на ракии е разрешено добавянето нa захар, но тук се правят най-големите грешки. Счита се, че колкото е повече захарта, толкова по-добре. При домашни условия ферментацията на повече от 25% захарен разтвор протича непълно и винаги има остатъчна неферментирала захар. За ракии препоръчвам не повече от 22-23% захар получена от плодовете или добавяне на захар. Бурната ферментация обикновено протича много интензивно, като 2 до 3 пъти ежедневно трябва да се разбърква и потапя шапката. Желателно е ферментационният съд в горната си част да е с малък отвор, за да се задържа въглероден двуокис над шапката, който я предпазва от вкисване. По време на ферментацията ежедневно се следи за захарното съдържание на кашата, като след приключване на бурната ферментация ежедневно се мери и температурата. Ферментацията продължава до показание на захаромера “0". По-големи опасности крият ниските температури. В края на ферментацията се отделя малко топлина и ако ферментацията на плодовете протича в късната есен, температурата на кашата рязко пада и достига до 5-10 градуса. При тези условия ферментация не може да протече и ще продължи да ферментира чак през пролетта. Затова при по-хладно време съдовете трябва да се изолират. Моят съвет е да не допускате температурата на ферментацията да падне под 18 градуса. Поставете ферментационния съд на топло място, ако е необходимо, подгрейте част от кашата и ферментацията ще протече до край. Ако допуснете леко вкисване на кашата е необходимо преди дестилацията да неутрализираме получената оцетна киселина с хлебна сода. Содата я разтваряте във вода и я наливате в кашата, която бурно отделя пяна от въглероден двуокис, получен при неутрализацията. Добавяте сода, докато изчезне киселият привкус, и след това веднага дестилирате. Тук максимата е "колкото по-рано изварите материала, толкова е по-добра ракията !". Кашата се изварява веднага след като показанията на захаромера са “0". ДЕСТИЛАЦИЯ При домашното производство на ракия се прилага основно фракционната дестилация в казан с колонка или без колонка. Трябва да внимаваме материалът да не загори. Най-добре е да се дестилира само сокът или да се постави слама или друг инертен материал, който да предпазва от загаряне. Често разреждането на кашата с вода предпазва от загаряне. Загорялата ракия не може да се оправи чрез повторна дестилация или други обработки! Първоначално се отделя първоточната фракция (първак), който е 2-3% от алкохола на кашата. Пой е парлив, неприятен на вкус и не се използва за пиене. Фракцията ракия – 70-80% от алкохола на материала, се отделя, когато вкусът на дестилата стане мек и приятен и се загуби остротата на първотока. След като показанията на спиртомера достигнат 40-45 градуса в зависимост от качеството на материала и плода започва отделянето на паточната фракция. Тя се отделя до показания на спиртомера 7-10 градуса и най-често се изварява със следващия казан материал за изваряване. Допустимо е връщането на патоките не повече от 2-3 пъти. При производството на ракия анасонлийка ракията се преварява повторно, като при преварката се поставят 2-3 кг анасон на 100 л сурова ракия. ОТЛЕЖАВАНЕ За предпочитане е ракията да се консумира отлежала. Най-добрите съдове за отлежаване са дъбовите или черничеви бъчви. Ракията преди отлежаването може да се разреди с мека питейна вода. Ако бъчвите са стари, може да се постави в тензухена торба дървени стърготини или талаш. При отлежаване на плодови ракии могат да се добавят и билки за вкус и аромат на ракията. За билките се посъветвайте със специалист – не всички извлеци са полезни за здравето и някой билки могат да ни причинят стомашни или други проблеми! Грешки при домашната ракия Оставят се джибрите да ферментират с месеци, в резултат на което те се вкисват. След ферментация трябва да започне веднага изваряването. Не бива да се добавя повече от нужното захар, защото джибрите не могат да ферментират докрай и кашата остава сладка. Да не се бърза с дестилацията. Трябва да се отделят фракциите и да се опитват. Първакът трябва да се изхвърля, не става за пиене. Той не е опасен – не съдържа метил, но променя вкуса на ракията. Метилов алкохол се получава, ако джибрите стоят дълго време. Особено много се натрупва при плодовите ракии, които съдържат пектинови вещества. |
За контакти:
тел.: 0886 59 82 67
novini@plovdiv24.bg
гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg