Той не можеше да изплаща жилището. Няколко пъти беше настаняван в клиника. Но това не са приюти. Там му дават лекарствата и като се оправи го пускат. Няма регистър и не се следи какво става с тези хора след това. Не се контролират. Не е виновна банката, която преследва своя икономически интерес, не са виновни и съседите, които му дават по някоя дреха, храна или 50 стотинки за кафе. Виновна е държавата, че няма медицински центрове, които да се грижат за тези хора. Няма социални работници, които да работят с тях. 

А те в крайна сметка могат да бъдат полезни на обществото, ако за тях се полагат грижи, а те заплащат за тези грижи с обществено-полезен труд. Така те ще бъдат част от това общество, защото в момента най-често те са атракцията. Ние седим и ги гледаме, тъй като само 3 процента от шизофренично болните извършват тежки престъпления, а останалите не ни правят впечатление, не ни пречат", каза тя.

Дичева разкри и една подробност: "Всъщност, това момче, въпреки болната му душевност, знаеше пътя към дома, където някога е живял. Прекарвал е някакво време там. Как е попаднал в дома на Венцислав, не знам. Как се е стигнало и до това деяние също не знам. Единственото, което предполагам, е, че един човек, болен от шизофрения може да предизвика агресия у някого. Той самият не беше агресивен".

Тя завърши с разтърсващи думи за действителността. "Трагедията е, че в деня на смъртта на майката на това момче системата подписа смъртната му присъда. Още по-голямата ирония е, че всичките й близки и приятели я наричаха Мама Пепи. Всъщност тя имаше такова отношение към света и обществото, но обществото и държавата към нейното дете - не. В това е най-голямата трагедия в случая. Много хора се опитаха да му помогнат, но всъщност помощта трябваше да дойде от другаде. Защото нито един човек, нито един психиатър, нямаше как да каже на това момче ела да живееш вкъщи", завърши младата жена. В студиото на сутрешния блок на bTV стана ясно, че около 70 000 са с шизофрения в България.