Според Радев обаче трябва да работим активно и за пробив в по-високи ценови сегменти. Освен това важна задача за нашите производители е да си осигурим трайно присъствие в САЩ, Канада, Китай, Япония, където до момента имаме само спорадични продажби. Не е за подценяване и потенциалът на вътрешния пазар, напомни експертът пред БТА.
Заради неблагоприятните климатични условия през тази година родните производители са набрали по-малко грозде. По прогнозни данни в бъчвите са влезли около 200 хил. тона грозде. Суровината беше по-скъпа, но не се очаква поскъпване на виното, защото винарите имат запаси от минали години.
По-голяма част от продажбите в бранша се случват именно през последното тримесечие и особено в дните преди Коледа и Нова година, затова все още е рано да се направи точна равносметка за резултатите през 2014 г. През последните години се измениха трайно каналите за продажба и в последно време почти 80 на сто от виното се продава в търговските вериги.
"Това налага съвсем друг подход, различен от философията на винарството през 19-и и 20-и век. Виното от продукт на лукса се превръща в част от всекидневния хранителен режим", коментира Радев.
Това налага ориентацията към производството на вина с по-ниско алкохолно съдържание, по-плодови, неотлежали. Има също така тенденция за ренесанс на малките изби, развитие на винения туризъм, налагане на нови региони.
В света годишно се продават около 24 млрд. литра вино и най-големият производител и консуматор продължава да бъде Европейският съюз. Както навсякъде по света, така и у нас по-голямото търсене е съсредоточено в ниските ценови сегменти.
"Потребителите имат все по-често интерес към нетрадиционни за страната ни сортове, които бяха засадени през последните години, но има и верни любители на българските сортове", категоричен е Радев.
Отговорност на всички нас е те да бъдат съхранени като елемент на българската винена история и традиция. Според него е радващо, че почти всички винопроизводители активно работят с местните сортове и предлагат на пазара успешни вина.