Проф. Бакрачева: Зачестилите случаи на домашно насилие са едно от израженията на несигурната среда, в която живеем

Зачестилите случаи на домашно насилие са едно от израженията на несигурната среда, в която живеем. Това каза психологът проф. д-р Маргарита Бакрачева в интервю за "Фокус" във връзка за зачестилите случаи на домашно насилие, завършило със смъртта на жертвата.

"Като същата тази парадигма, ако отнесем в по-широк смисъл нещата, дали разполагат хората с достатъчно ресурси, така че да запазват границите си, без да навлизат в границите на другия. Дали имаме предвид насилието в училище или това, което се случват на пътя, всички тези негативни форми на агресия, които наблюдаваме, малко или повече са резултат на една спирала или на един кръг, тъй като извършващият насилие, жертвата и хората, които наблюдават, всички те са част от общата рамка дали е сигурна или несигурна средата", обясни тя.

"Конкретно по отношение на домашното насилие и насилието в училище има един еднообразен модел на жертвата, тя минава в ирационална позиция. От една страна има страхове, от друга има липсата на усещане, че бъде достатъчно подкрепена и защитена, което води до намиране да различни оправдателни механизми, които са в основата на непредприемане на действия. Това от своя страна пък оставя години наред модела еднообразен", добави психологът.

По думите й намесата може да бъде във всякаква форма. проф. Бакрачева поясни, че е необходимо човек да се излага на риск - дали ще потърси помощ или по някакъв безопасен начин ще реагира, това е защита, не само на действията, които наблюдава, но и на самия него.

"От друга страна така допринася за активното участие и намеса и на останалите. Така че в оптимистичния вариант, ако се запише от всички страни механизмът с работа и насочването към предлагането на алтернативи, най-вече при децата.  Както и работата с тези, които са били обект на насилие и немите свидетели е механизмът, който може след 10-15 години да доведе до една много по-различна картина", уточни психологът.

"Можем да да разпознаем, че мъжът до нас е насилник с онова правило "щом е имало веднъж, ще има и втори път". Това е първата стъпка като сигнал. Щом ми се наложи да търся обяснения по линия "аз съм причината, нещо съм направила...". Важи в същата степен и за мъжете, които са обект на насилие от страна на съпругите си. Това е оправданието като част от тази линия на модела. От другата страна е "ако тръгна да се защитавам, да не станат по-зле нещата". Третата страна е възприеманият социален натиск "какво ще си кажат другите". По няколко линии са факторите, които допринасят за капсолирането и поддържането на тази роля. Затова разпознаването е първата стъпка. Тя е тази информативна роля, която превантивните дейности могат да имат", подчерта проф. Бакрачева.

Според нея можем да излезем от този затворен кръг най-вече с усещането за подкрепа.

"Но в много случаи има притеснението дали е достатъчно стабилен и силен човекът, който изразява подкрепа, и дали може в достатъчна степен да ме защити човекът или институцията, към която се обръщам. Затова усещането и осигуряването на информация за каналите, на които наистина може да се разчита, е една от стъпките. Информираността и доверието в източника е стъпката, която може да помогне за събирането на сили и смелост, така че да се преодолее това усещане за вина, срам и страх, които изпитват хората, които са станали обект на насилие", изтъкна психологът.