Проф. Дуранкев: Вкарването ни в еврозоната вероятно ще бъде по примера с Хърватия

Икономистът проф. Боян Дуранкев в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

На 1 януари 2023 г. Хърватия стана 20-та страна, присъединила се към еврозоната. Тя замени традиционната си местна валута – куната, за еврото. Местните власти се надяват, че с тази крачка ще направят икономиката си по-силна, по-стабилна, като също така ще повишат и стандарта на живот за гражданите си. И очевидно резултатът е налице. Четири месеца в еврозоната – четири месеца спад на инфлацията. Откакто Хърватия влезе в еврозоната, инфлацията пада стремглаво. Страната показва едни от най-добрите показатели в Европейския съюз, за разлика от съседна Унгария, която с местната си валута форинт е рекордьор в Европейския съюз по поскъпване на стоки и услуги. Как бяха разбити тези митове и легенди за еврото и поскъпването на цените в Хърватия? Представям ви моя гост днес – икономистът проф. Боян Дуранкев, с когото ще обсъдим как се случи всичко това, четири месеца в еврозоната – четири месеца спад на инфлацията.

Здравейте, професоре. 

Здравейте. Приятно ми е да разговаряме по тази неприятна тема, но щом се налага, нека да я анализираме. 

Проф. Дуранкев, искам и да ви поздравя – тази седмица вие бяхте рожденик. Бъдете жив и здрав! 

Благодаря! Двойно и тройно да се връща на вас и на слушателите! 

И сега, обсъждаха се твърденията, че инфлацията в Хърватия ще удари небесата, едва ли не, но резултатите показват друго. На какво се дължи това според вас? 

Както и да го коментираме, погледът от България към еврозоната е доста странен. Как да го кажа – статистически зависимости до този момент между влизане в еврозоната и съответно увеличаване на инфлацията буквално няма. Например, имам наблюдения от последните 15 години с датите на приемане на еврото на Словения, Кипър, малко Словакия, Естония, Латвия, Литва и сега Хърватия. Какво се оказва? Оказва се, че няма никаква връзка между едното и другото, никаква връзка. И това е поредното потвърждение на тези, които се заблуждават, че ако влезем в еврозоната, ще се случат някакви ужасни събития, българският лев ще изчезне, едва ли не хората ще останат без пари. А всъщност това, което подяжда не само икономиката, но най-вече спестяванията на хората, това е тази изключително непоносима инфлация, която се дължи на различни фактори. Но нека да не започваме с толкова тревожни неща, тъй като ако се наблюдава например ръста на цените на производител в България за една година спрямо миналата година, то увеличението е около 2%. Т.е. може да очакваме един спад на инфлацията в България, която въпреки че е извън еврозоната, по последни данни – а последните данни, които България е подала в "Евростат“, са от март, няма още за април, интересно защо – в България инфлацията 12,1% на годишна база. Т.е. има някакъв спад спрямо например август и септември предишната година, когато беше над 15%. 

Ако не се лъжа, и в Хърватия беше около 13% преди да влязат в еврозоната инфлацията. 

Веднага мога да ви кажа. Точно така, точно 13% беше през ноември. Сега е 8,8%, но това са вече данни за април, които няма България в момента, не е подала още в "Евростат“. Т.е. не трябва да търсим някаква магическа връзка, или ако го кажа по друг начин – статистиката казва, че когато хората излизат повече навън с чадъри, има по-голяма вероятност да вали, но не е така, обратна е тенденцията. Но въпреки че няма никаква логика и няма логика хората да си загубят и спестяванията, и всичко, ако се влезе в еврозоната, даже българските банки – впрочем, няма български банки, имаме банки в България – те ще бъдат по-стегнати и по-отговорни, въпреки че вече има известна тенденция да бъдат по-добре наблюдавани, откакто влязохме в прочутата чакалня на еврозоната. Но че ще има и референдум за това дали да се влезе в еврозоната – сигурно ще има. В края на краищата, този референдум не е толкова израз на недоверие към еврото, колкото е израз на недоверие в този преход и в тази промяна, която по един или друг начин бяха сервирани на българските граждани през последните около 32-33 години вече. И е редно, след като референдумите са с такъв висок праг и с такива тежести, и с такова недоверие от страна на правителство и органи към мнението на народа, аз съм склонен да приема, че един референдум даже е необходим, просто за да се отприщи онова, което е потиснато през последните десетилетия, а именно – демокрацията в България. На това е израз референдумът. 

Проф. Дуранкев, казахте, че у нас криво се поднася сякаш и разбира информацията, потискат се някои неща. Какво точно искате да кажете, кой дава храна за тези страхове? 

Храната за страховете от всичко, което става в България, идва от т.нар. "политическа класа“, няма какво да се заблуждаваме. И причините са пределно ясни. Повече от три десетилетия политическата класа в България се интересува повече от оценката отвън, отколкото от масовото мнение на гражданите вътре. И индикатор за тази ситуация е тези около 60% негласували на изборите, последните избори. Т.е. имаме пълно недоверие, или ако щете, диаметрално противоположни мнения, например дали да участваме с военна помощ, или не във войната, която в момента се води, между т.нар. "политическа класа“ и българския народ. По тази причина, каквото и да се поднесе на т.нар. народ или общество, няма доверие, че това е поредното нещо хубаво, тъй като преходът се превърна в голямо страдание, и то за над 1/3 от българското население. И експортът на граждани, и то безплатен експорт, за други страни, където да работят, очевидно води до недобри да ги наречем заплахи, които са по повод на бъдещето на България. А те не са една или малка. Забележете още нещо: ако погледнем географската карта отгоре, над Европа, ние виждаме – в първия кръг попада двигателят на Европа. Засега това е Германия. Във втория кръг попадат страни като Чехия и даже може и Хърватия тук да включи. Докато ние попадаме в една трета група страни – това са Турция, Северна Македония, България, Албания, които си приличат твърде много. Даже погледнете – минималните работни заплати на тези страни са почти еднакви, за разлика от втория кръг страни. Така че няма какво да се учудваме, че нещата са такива, няма какво да се учудваме, че Хърватия беше приета незаконно в еврозоната, по една простичка причина. Ще си позволя да припомня, че Хърватия не отговаря на критерия за държавен дефицит, държавен дълг спрямо брутния продукт, тъй като миналата година дългът е бил 68,4%, а трябва да е до 60%. Но ако се разширим по-нататък в този анализ, то доста страни трябва да бъдат изхвърлени от Европейския съюз и от еврозоната, тъй като не отговарят на критериите. Т.е. или критериите за влизане и за членство в Европейския съюз и в еврозоната съответно трябва да бъдат променяни, или трябва някои страни да напуснат еврозоната, ако не отговарят на тези критерии, включително може би и Хърватия. Докато България… 

Но пък Хърватия бележи добри резултати сега. 

Добри, и България бележи добри, не са много различни. България ще има растеж около 1%, Хърватия – към 1,8%. Те са еднояйчни близнаци донякъде. 

С кого? 

С България, в доста отношения, от гледна точка на икономическите показатели. Разбира се, доходите в Хърватия са по-високи чувствително, но пак казвам, Хърватия попада в групата страни във втория кръг на Европейския съюз. Забележете – ако го оприличим на вълни в морето, вълните се разбиват накрая. Тук е България, тълкуваме, че това е периферията, третият клас страни в Европейския съюз. Погледнете Литва, Латвия и Естония – те също се обезлюдяват, много нисък икономическия растеж, нарастване на дълговете и т.н.  

И аз ще ви кажа още нещо, проф. Дуранкев: София – сред първенците по ръст на цените на имотите, изпревари Хърватия и Полша дори. Това как да си го обясним? 

С глупостта на българина. Забележете, че имаме любители на покупката на апартаменти, имаме и в парламента хора с по 20-30 апартамента. Интересно в кой апартамент живеят или бягат от един до друг, не мога да си го обясня. Но в София имаме над 30% вече изглежда напълно необитаеми апартаменти от последните години, т.е. апартаменти, които не са плащали ток, вода, нямат никакво потребление. Това показва, че хората вярват повече на реалната икономика, на това, което могат да го покрият по някакъв начин, отколкото да си държат парите в банка. И това е достатъчно ясно, защото който и да си държи парите – 100 лева или 100 000 лева в банка, те изгарят. Вместо да печелят вложителите, тъй като те са дали, те са направили услуга на банките и би било редно по депозитите да им плащат поне 2% годишно, банките са разтворили, разпасали са се и печелят неимоверно, увеличавайки таксите. И за най-голямо съжаление, както голяма част от другите чужди компании в България, те си изнасят печалбите в чужбина. Но това е от неразумния български преход, който впрочем беше препоръчан и отвън. Трябва помъдряване на Европейския съюз, което не личи, че се случва в момента. И второто нещо – българската политическа класа трябва да се обърне повече към проблемите на българските граждани, отколкото да бъдат "йес-мени“, гледайки навън. 

И да спре да прави крачки назад, защото както гледаме, нещата не се случват. Вървим сякаш назад, а не напред към еврозоната. 

Зависи. В края на краищата може би ще има политическо решение за вкарването на България, може би и друга страна в еврозоната, както с Хърватия се постъпи, без да отговаря на всичките критерии. 

Коя например страна? 

Хърватия не отговаряше на критериите. 

Не, не, България с коя страна може би ще се присъедини, казахте? 

С които искат, които искат, тъй като има и други желаещи да влязат в еврозоната. Но и те не отговарят на критериите. Така че трябва да изчакаме, да видим резултатите от тази година и вероятно най-рано на 1 януари 2025 г., ако българският народ пожелае и ако отговаряме на критериите, ще влезем в еврозоната.