Проф. Пламен Киров – ръководител на Катедрата по конституционноправни науки в Софийския университет "Св. Климент Охридски“ и бивш конституционен съдия, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"Политиците обявиха, че са готови да изпробват предварително договорена смяна на министър-председателя по средата на правителствения мандат - може би един амбициозен модел за държавно управление, който досега обаче почти никъде не се е доказал като успешен. За него има международно приет термин: ротационно правителство. Проф. Киров, как определяте действията на политиците днес и на принципа проба-грешка ли се действа?Очевидно се търси някакъв изход от създалата се ситуация, при която не може да се излъчи стабилно парламентарно правителство до толкова, доколкото никоя политическа партия няма мнозинство в парламента, пък партиите не искат да договорят коалиция с оглед на формиране на коалиционно управление, т.е. позиционно правителство. И се минава в едни такива особени, нетрадиционни и на практика непознати за парламентарното управление в Европа форми, за които предстои да видим дали ще се окажат успешни.
Можем ли да кажем какви са характеристиките и особеностите на едно ротационно управление на държавата?Няма никакви особености на едно ротационно управление с изключение на това, че се решава между две политически партии, които имат парламентарни групи, достатъчни за да излъчат правителство. Първо да формират правителство с мандат на едната от тези политически сили, и след определено време тя доброволно да се откаже от управлението, и следващата политическа сила да излъчи правителство, но пак с подкрепа на общите усилия на двете парламентарни групи в парламента. В този смисъл не може да има ротационно председателство на Министерския съвет. Ротационни министър-председатели не може да има, тъй като за да се прекрати мандата на един министър-председател, той трябва да продаде оставка, но подавайки оставка по нашия конституционен модел самото правителство излиза в оставка, т.е. отново трябва да се започне с процедурата по член 99 от Конституцията за формиране на ново правителство от най-голямата по численост парламентарна група, която в нашия случаи ще бъде тази на политическа партия ГЕРБ заедно със СДС.
Реално ние нямаме гаранции, че ротацията ще се случи след 9 месеца.Ами не може да има гаранция, разбира се. Защо? Ами това е едно своеобразно обещание за женитба, в която двете страни спокойно могат да не изпълнят обещанието си, защото то няма дори и формализирано споразумение за създаване на коалиция в парламента. Ако се подпише някакъв документ, все пак това създава някакви празни обвързаности и предпоставки и обещанията те да бъдат изпълнени. Всъщност може да стане така, че е аристократично да обещаеш, а е плебейско да изпълниш обещанието си, т.е. както заяви академик Данков на пресконференцията, когато той, бидейки министър-председател на едно правителство, произвеждащо от "Продължаваме промяната“ и с един бял гълъб в него лицето на
Мария Габриел като представител на ГЕРБ, ако той в един момент усети, че няма достатъчно подкрепа в парламента за прокарваните от правителството политики, той всеки момент ще си подаде оставката, и тогава ротацията става невъзможна, тъй като при подаване на оставка това означава нова процедура за сформиране на правителство, т.е. нарушаване на поетото обещание за ротиране в управлението, т.е. в изпълнителната власт между ПП и ГЕРБ.
И женитбата може да прерасне в развод преди местния вот.Ами не, тя няма да бъде консумирана, т.е. няма да се стигне изобщо до женитба в този случай.
Проф. Киров, във ваши други медийни изяви казвате, че каквато и коалиция да се направи, да са да се осъществи, тя е обречена преди местния вот ще се разпадне. Защо смятате така?Е не бива значи да бъдем крайни в тези предположения, обосновани предположения, всъщност може да се случи и чудо, нали, България е чудесна държава, защото с нея непрекъснато се случват чудеса. Защо? Ами защото залогът в едни местни избори е да се вземат максимално на брой общински съвети, мнозинството в общинските съвети от всичките 265 общини, включително и мандатите на кметове на общини, кметове на населени места и кметове на райони в градовете с районно деление. И сегашните коалиционни партньори от "Продължаваме промяната“ и ГЕРБ, всъщност, на местните избори края на октомври или ноември месец, когато и да са те, те ще се окажат противници в една предизборна надпревара за спечелване на доверието на избирателите за излъчване на органи на местно самоуправление. Значи, как сте в правителството действат в синхрон, в парламента двете парламентарни групи да подкрепят правителствените законопроекти, и в същото време на изборите те да бъдат противници, като се има предвид, че най-вероятно голямата борба ще бъде за съответните центрове като София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Стара Загора. Това ще бъдат такива знакови общини, в които ще се даде едно генерално сражение между "Продължаваме промяната“ и ГЕРБ. Това подсказва, че някак си няма как в правителството да има хармония, да има съгласуваност в действията на парламентарното мнозинство от двете парламентарни групи и правителството, и в същото време е в предизборната кампания да има ожесточена борба за спечелване на доверието на избирателите.
Проф. Киров, Бойко Борисов, лидерът на ГЕРБ, беше в Пловдив. Там пред журналисти той бе попитан дали в Народното събрание ще се събере конституционно мнозинство за реформите, а той отговори, че това зависи както от неговата партия, така от "Продължаваме промяната“ и ДПС. Но вие на какво мнение сте във връзка с реформите, които се готвят, и заявките, които се правят?Съдебната реформа стана като образователната реформа – започнала е, но не е ясно кога ще приключи и в какъв вид ще приключи. За да говорим за конституционно мнозинство за извършване на конституционни промени, това означава, че трябва да имаме законопроект за изменение и допълнение на Конституцията. Такъв няма внесен, следователно изобщо не може да се говори за мнозинство априори. Ами със същото мнозинство, с което биха се предприели конституционните промени, това в крайна сметка може да се окаже квалифицирано мнозинство от 2/3 от 240 народни представители, та със същото това мнозинство може да се попълни състава на Висшия съдебен съвет, тъй като той е с изтекъл мандат що се отнася до парламентарната квота, може да бъде избран нов състав на Инспектората към Висшия съдебен съвет и да бъде избран нов главен инспектор. Да виждате някакво такова намерение в парламента? Аз поне не го констатирам. Значи ние тръгваме да изменяме Конституцията, но не изпълняваме своите конституционни задължения да излъчим състав на органите на съдебната власт, включително да попълним състава на Конституционния съд, който е с 10, а не с 12 съдии, при положение че конституционните съдии се избират от Народното събрание с обикновено мнозинство, т.е. не е необходимо квалифицирано мнозинство за това. Така че ми се струва много странно и подозрително това намерение да се формира коалиционно мнозинство. Върху какво да се формира това коалиционно мнозинство? Значи ако наистина се предложат подходящи промени, които да рационализират дейността на съдебната власт, може да се събере единодушие, не мнозинство от 2/3 в парламента, стига да бъдат убедени народните представители в 49-то Народно събрание, че тези промени са належащи и това, което се предлага, наистина би постигнало резултата. Само че ние не виждаме никакъв законопроект внесен, но затова пък се говори за постигане на конституционно мнозинство. Отново слагаме каруцата пред коня.
Проф. Киров, смятате ли обаче, че сега е време за промяна в Конституцията, по време на тази наистина огромна политическа криза, която имаме?Тя, кризата, е повсеместна, тя не е само политическа. Тя е икономическа, тя е криза в съдебната власт, можем да изброим още доста кризи. Струва ми се, че конституционни промени не може да се правят на крак, ей така на коляно, просто защото трябва да решим някаква ситуация конкретна. Става въпрос за много важни изменения, и то в основния закон на страната, и трябва да се подхожда с необходимото внимание и респект към тези начинания. Много лековато ние решаваме да бъркаме в Конституцията, без да са ни ясни посоките, в които трябва да бъде предприето едно или друго изменение.
Да, затова ви попитах, да.Затова ми се струва, че този момент е най-неподходящ.
Смятате ли, че прокуратурата може да окаже някакво влияние в това ротационно управление, някакви промени да настъпят?Пряко прокуратурата да се намеси в ротационното управление не може. Сега тук се надценява фактора проблемите с прокуратурата и какво е тяхното влияние върху процедура за формиране на правителство в настоящия момент. В крайна сметка всичко опира до политика, до начина, по който се управлява една държава. Трябва да се подходи отговорно във всяко едно отношение и във всяка една от трите власти, когато става въпрос за функционирането на българския конституционен модел.