Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Проф. Коларова: ПП искат да омаловажат гафа, който се получи с отиването на предсрочни избори | ||||||
| ||||||
Поправките предвиждат лицата, които могат да бъдат назначени за служебен премиер да ползват неплатен годишен отпуск за времето в което изпълняват тази длъжност. А след освобождаването им, да продължат мандата, за който са избрани. През преходните и заключителните разпоредби на този закон се въвеждат същите промени в Законите за Сметната палата и за омбудсмана. В тях се посочва, че председателят и неговите заместници не могат да заемат друга платена длъжност, освен ако са назначени за служебен министър-председател. От съобщението на пресслужбата става известно още, че то е свикано на основание чл. 78, ал. 1 от Конституцията, тоест, по инициатива на шефа на Народното събрание. Заседанието е свикано за 10.00 ч. утре вторник, 2 април. Гласуването е необходимо, за да може посоченият за служебен премиер Димитър Главчев да излезе в неплатен отпуск за времето за което е назначен на тази длъжност, без да се налага да напуска поста на председател на сметната палата. Политологът проф. Румяна Коларова в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" Избистря ли се новият модел, който прилага държавата ни, за да състави служебен кабинет? Той не е за избистряне, това е единственият начин по който една конституционна разпоредба може да стане действаща. Като се създаде една процедура, която да не противоречи нито на законите, нито на конституционния текст. И едновременно с това тази процедура да гарантира някакъв ефективен резултат. И тук искам да посоча като пример ролята на президента. Никъде в Конституцията не е указана каква трябва да бъде ролята на президента при тези нови правила. Не за друго, а защото всъщност обикновено Народно събрание едва ли има правомощията да дефинира по нов начин правомощията на президента. Защото това може да го направи единствено и само Великото народно събрание. Обикновеното Народно събрание е променило ситуацията и условията, при които президентът може да назначи или трябва да назначи служебен кабинет. От там нататък виждате, въобще не е указано дали президентът може, реално погледнато да ... Да откаже например, назначаването на министър. Да откаже да назначи. Сега тук въпросът е, че президентът може да откаже да издаде Указ за назначаване на Министерския съвет. Той не може да откаже да издаде указ за назначаване на отделен министър. Това е начинът, по който и самото Народно събрание гласува. Народното събрание не може да поиска оставката да гласува просто против един министър, а пък за останалата част Министерския съвет. Има парламенти в Европа, които могат да го направят това нещо, но българското Народно събрание не може. И тук фактически депутатите, които са променили Конституцията са дали не толкова свобода, колкото са дали една неопределеност, в която се надяват, че президентът ще действа целесъобразно и отговорно в рамките на най-общите правила, които те са дефинирали. Президентът сам, без да има каквато и да е нормативна принуда, каза, че той няма активно да участва нито в обсъждането на състава на Министерския съвет, нито пък ще поеме отговорност за този състав, който в края на краищата, значи за отделни министри в този състав, които в края на краищата евентуално той с указа си ще назначи. Още нещо, което е много терминологично неточно. Всички говорят, че Главчев е кандидат министър-председател. Той не е кандидат, той е номиниран министър председател. Президентът го номинира, това е акт на президента, той не се кандидатира. Точно така, по новите правила. И между другото, в правото си има такъв термин, номинираният министър-председател. А по същия начин, между другото, номинираният министър-председател има правомощията, тогава, когато е номиниран от парламентарна група. Има същите правомощия да предложи Министерски съвет. С други думи, тук бих казала, че промяната на Конституцията е търсена, спазвайки процедурата стъпка по стъпка, такава каквато тя си съществува тогава, когато се прави редовен кабинет. Така че, разбира се, че могат много слабости да се намерят. И разбира се, че защитниците на позитивното право искат всичко да бъде докрай дефинирано. Но пък ето аз коментирам дотолкова, доколкото съм запозната, защото аз не съм юрист. Но дотолкова доколкото съм запозната с основните принципи на англосаксонското конституционно право, там идеята е точно обратната, че лаконичните и не винаги ясни конституционни текстове дават гаранции за своята приложимост, и за своята ефективност. Защо? Защото те дават по-голяма свобода на отговорните, в случая по презумпция политици да се адаптират към ситуацията и да изработят процедурата. Тук сега ще видим как ще бъде изработена тази процедура. Проф. Коларова, какъв според вас е плавният преход към служебния кабинет? Плавният преход към служебния кабинет би могъл да бъде да оставят във висока степен на готовност законопроекти, които могат да бъдат внесени, защото по закон трябва да има 1 месец обсъждане. Законопроектите трябва да бъдат публикувани на сайта на съответното министерство, след това да минат на обсъждане и след това вече да бъдат внесени от името на Министерския съвет в Народното събрание. Сега, ако има законопроекти, за съжаление просто не съм имала време да проверя колко от законопроектите са в такава степен на готовност, че да могат да бъдат внесени. Но например, аз знам за един законопроект, който е изключително важен, това е за лобирането. И той, доколкото аз имам спомен, той вече трябва да е минал периода, който е за обсъждане. Не знам дали е внесен в Народното събрание, но такъв тип законопроекти могат да бъдат подготвени от Министерския съвет. Има и други стратегически актове на Министерския съвет, които имат програмно значение и които като се приемат вече очертават някаква дългосрочна стратегия за действие. Последователност от мерки, които могат да бъдат предприети и следва да бъдат предприети. Сега, това вече е голям въпрос дали могат и трябва да бъдат приети точно тези стратегии, което все пак те имат някакъв вид роля да се очертае насока на действие, което служебният кабинет може да следва, а може и да не следва. Но накрая искам да подчертая, че има актове, които са с оперативно-ситуационно действие, ако погледнете дневния ред на Министерски съвет, ще видите колко много решения има, които се взимат и за персонални назначения и да кажем одържавяване, продаване. Много често е тогава трансформиране на собственост от държавна публична в държавна частна, което означава, че може да бъде приватизирана, може да бъде обявявана на търгове. Всякакви такива действия, които вече може да се спори и да се коментира доколко те са подготовка за следващия кабинет или точно обратното, за действия, чрез които се цели отиващият си кабинет да направи колкото се може от това, което е планирал да направи против, евентуално волята на служебния кабинет. Така че според мен, за да се оцени какво прави в момента Министерски съвет, трябва казус по казус да се анализират решенията на Министерския съвет. Проф. Коларова, интересен е въпросът, как ще се сформира този служебен кабинет? Кои ще бъдат посочените министри? Как ще действат от една страна пък ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, вашите очаквания какви са? Е, това е нещото, което и на мен би ми било най-интересно, каква част от министрите в сега действащия кабинет евентуално ще останат в служебния. Защото това е възможност, голяма част от тези министри бяха назначени като експерти. Голяма част от тези министри имат не само първоначалното съгласие при своето назначение, но и след това подкрепата на ГЕРБ, както и обратното - има министри, които са изключително, които бяха предмет на остър конфликт между двата партньора. С други думи, въпросът, който аз си задавам дали министрите, да кажем като Юлиян Попов, който е безспорен авторитет в своята сфера. Е, разбира се, там се говореше дали може да бъде сменен, дали не. Но такъв тип министри, които са явно министри по избор на ПП, но с подкрепата на ГЕРБ, дали те ще останат. Също така, дали министри като Тагарев ще бъдат махнати. И най-накрая дали министри като министъра на вътрешните работи ще останат? Или на електронното управление, също е интересно. Точно така. А и тук, нали разбира се, тези двамата бяха изрично посочени от всички, да го кажем така говорители на ПП. Прави ли ви впечатление, че през последната седмица хората, които говорят са единствено и само от ПП. От ДБ аз не съм чула човек, който да се изказва по темата. Как можем да го перифразираме това с вас? Ами как, с ясната агресия на ПП, когато става дума за персонални назначения. Не знам дали си давате сметка но ДБ от самото начало казаха, че за тях не са важни персоналните назначения. Докато за ПП е безспорно, че персоналните назначения са това, което е най-важното. И всъщност преговорите се провалиха именно заради тази агресивна неотстъпчивост на ПП. Да няма представител на ПП, който по един или друг начин да не ви каже, че техните очаквания са ГЕРБ непрекъснато да отстъпва от властовите позиции, които има, да не иска властови позиции, а да дава. Няма какво да дава министерства на ГЕРБ, той трябва да ни дава позиции в регулаторните органи и това, което наричаме контролни органи. Това е при тях няма усещането, че когато се постави на дневен ред договарянето, ето да кажем на документ като споразумение, трябва да има взаимни отстъпки. Съответно ГЕРБ отстъпва отнякъде, те отстъпват също. Не, според тях ГЕРБ трябва само да отстъпва, защото в техните представи всъщност ГЕРБ непрекъснато и само е виновен, независимо, че е парламентарно представен, независимо че е първа политическа сила. Това прави постигането на преговори изключително трудно и от един момент нататък невъзможно. Защото, ако юни миналата година Бойко Борисов е бил склонен да отстъпва много, очевадно в момента той не е склонен толкова много да отстъпва. Очевидно след управлението на правителството Денков, което не може да се похвали с големи постижения, особено пък, както се казва персоналните реализации на водещите фигури като министър-председателя и още няколко други, там гафовете бяха очевадни. Това е засилило позициите на ГЕРБ, както разбира се, и електоралната ерозия на подкрепата за ПП. Това е някакъв вид нереалистично очакване от страна на ПП, докато ДБ някак си те са стратегически фокусирани върху това, което е важното. Аз напълно приемам тяхната позиция, която изисква отстъпки от ГЕРБ, но също така основната тежест пада върху споразумението. Така че от тук нататък това искам да ви кажа, че за мен ще бъде много интересно как ще се развият нещата. Още повече, че чух премиерът в оставка Денков да казва, че “ако след изборите ще започнат преговорите от там, където са свършили". Което звучи наистина странно на фона на всички нападки, обиди, които чухме през тези дни. Не, вижте, то е странно от две посоки. Значи странно е защо тръгваме от там докъдето сме стигнали, след като това било неприемливо. Но второ, това е също така странно, защото след изборите ще имаме нова ситуация. И аз не знам, не си ли дават ПП сметка, че фактически новата ситуация по нов начин ще определи техните стартови позиции. По нов начин ще предефинира тежестта на преговарящите страни. Те горе-долу искат да омаловажат гафа, който в края на краищата се получи с отиването на предсрочни избори. И той този гаф е, свързан с факта, че от тук нататък те няма да са в по-благоприятна позиция. Всяко следващо договаряне ще бъде в по-неблагоприятна позиция. Ако си спомняте, аз това много ясно си го спомням, защото 1000 пъти съм го повтаряла. Не преди сегашните предсрочни избори, преди предишните предсрочни избори, пак ставаше дума дали може да се договори правителство с ГЕРБ. И аз и някои мои колеги 1000 пъти повторихме, че след изборите ПП ще бъдат в по-неблагоприятна ситуация отколкото преди и ще трябва да договорят същото, което могат договарят и преди. С други думи, отиването на избори не подобрява тяхната преговорна позиция, а я влошава. Но те два пъти правят една и съща грешка, което е абсолютно безумие. Два пъти решават, че ще ходят на избори. Или по-точно се докарват до там да ходят на избори, при положение, че е пределно ясно, че те ще бъдат в по-слаба позиция. Разбира се, преди една година, те си мислеха, че обединявайки се с ДБ ще компенсират значимата електорална ерозия, която преживяха и пак ще бъдат първа политическа сила. Ама не бяха. И в края на краищата, те не получиха първи мандат, за да са в позицията да налагат свой министър-председател и т.н. Е, успяха да постигнат договаряне на кабинет с втори мандат, но в резултат на тяхното управление, подкрепата още повече ерозира. Което отново ги поставя в тази ситуация - или избираш да избегнеш изборите и да постигнеш споразумение или отивайки на избори, ти се поставяш в по-неблагоприятна позиция за преговори, които неизбежно ще трябва да проведеш след тези избори. Разбирате ли? Това аз не мога да го разбера, това е нещо, което е толкова очевадно безсмислено. А да не говорим, че на тези избори тепърва ще гледам с интерес как те ще аргументират позицията си пред избирателите. И за какви избори ще ни подготви служебния кабинет, който предстои да видим какъв ще бъде той? Дали Димитър Главчев ще запази част от хората от сегашното правителство? Експертен ли ще е служебният кабинет на г-н Главчев? Проф. Коларова какви са вашите очаквания? Как ще подходи, според вас Димитър Главчев? Това наистина не мога да предвидя, не за друго, а защото и двата варианта са възможни - и да запази хора от настоящия кабинет в оставка. И разбира се, другият вариант, който също е вероятен, да покани хора от предишни служебни кабинети. Просто зависи, което със сигурност не предполага да покани хора от предишни служебни кабинети на Радев. А може би единствено хора от първия служебен кабинет на Радев, с профил, който може да бъде взет предвид. И разбира се, от двата служебни кабинета на президента Росен Плевнелиев могат да бъдат поканени. Защото е ясно, че те са такъв тип, имат този профил, хем на експерти, хем на хора, които са проверени в тяхната принципна позиция. Кого визирате конкретно и предполагате, че може да попадне сред посочените за министри? Ето например, като се замислим, финансовият министър от кабинета на Марин Райков е идеален пример, за финансист, за експерт, който може да бъде поканен за министър на финансите. Но тук искам нещо друго да посоча. Когато говорим за честни избори, все пак трябва да подчертаем, че изборът на г-н Главчев е, той има профил и като личност, и като позиция заемана длъжност, гарантира в много голяма степен честни избори. Защото вижте, Сметната палата е онази институция, която контролира финансирането от всякакъв вид публични финанси. А много добре знаете, че най-голямата гаранция за честни избори е контролът върху финансирането на изборите, върху финансирането на партиите, и финансирането на предизборните кампании. И от тази гледна точка, аз си мисля, че човек с профила на Главчев ще има особена чувствителност и отговорност по тази тема. Както и вие казахте, основната функция на Сметната палата е да контролира разходването на бюджета. Но според други мои гости едва ли не ръководителите на Сметната палата ще трябва да проверят сами себе си за периода им като служебен министър-председател. Дали това е обективно? Това е чудна глупост да се говорят такива неща. Ясно е, че той ще си направи отвод там, където има конфликт на интереси. Ясно е, че ако Сметната палата проверява действия и решения на служебното правителство, Главчев по никакъв начин няма да участва. И това ще трябва да бъде гарантирано, че той ще бъде тотално извън процедурата. И това се прави, извинявайте, ама тук първо да кажем в лично качество, много добре знаете, че на всеки може да се случи да проверява действие на свой близък роднина, дали съпруга или член на семейство. И тогава какво става? Да не би това да е, това е принципен въпрос и той е уреден отвсякъде, просто си правиш отвод, не участваш във взимането на решение. По същия начин, както не участваш във взимането на решение, когато става дума за теб като персона. По същия начин, нали той ще си направи отвод, когато става дума за ръководената от него изпълнителна власт. И тук, както се казва няма два отговора, то е ясно как се случва. Проф. Коларова, вие преди малко казахте нещо ключово, че фигурата на г-н Главчев, Димитър Главчев гарантира осигуряването на едни прозрачни и честни избори. Защо? Би трябвало, той има профил и персонално, и като личност, и като длъжност, която заема. След като е избран с впечатляващо парламентарно мнозинство на длъжност, която изисква именно такива качества - да можеш безпристрастно и отговорно да оценяваш финансиране, използването на публични финанси, значи хората, политиците му имат доверие. Аз не виждам аргумент, някой, който е гласувал за Главчев да бъде избран като председател на Сметната палата, сега да каже: "А, това е един непочтен човек". Тогава защо е гласувал? Това е персонално, а след което връщането му на позицията на ръководител на Сметната палата означава, че спрямо него след това ще бъдат прилагани такива критерии, той ще компрометира своята позиция като председател на Сметната палата, ако допусне некомпетентно използване, по-точно некоректно използване на публични ресурси, на публични финанси по време на своето министър-председателстване. Той, ако го допусне това нещо, няма да е от некомпетентност и той ще бъде обект на много по-стриктен не само контрол, но и санкции. И от тази гледна точка казвам, че това е много добър избор, който президентът е направил. А вече как реално ще изпълнява своите функции г-н Главчев, аз не мога да кажа. Но като критерий за избор, аз мисля, че това е изключително добро решение. А за какви избори според вас , ще успеят да подготвят държавата? Дали избори 2 в 1 или избори в две отделни дати? Наблюдавам, че намерението е да бъдат избори 2 в 1. Това е декларираното намерение от всички и от президента, доколкото чух, мисля че и от номинираният министър-председател, мисля, че и това е желанието и на повечето партии. Сега разбира се, ясно е, че например ГЕРБ не биха желали, значи те не държат толкова много на това. И те не държат толкова много не за друго, не защото биха загубили от това, а защото техните опоненти биха загубили от това, както е ясно. Но това е само очакване, аз не съм сигурна доколко регистрираните от социолозите факти, че на избори за Европейски парламент ПП-ДБ се представят по-добре отколкото на национални избори. Доколко това ще гарантира, че когато има избори 2 в 1 те ще имат предимство, защото може да се получи точно обратното. Нали всички тези предположения или така да го кажем изводи, които се правят по аналогия, са недоказуеми. Значи реално те са ненаучни, те са недостоверни. Тепърва ще видим как ще се отрази. Защото може да се окаже точно обратното, че макар че ако бяха европейски, ПП да е имала по-големи шансове за успех, при 2 в 1 фактически те ще загубят шанса, който имат на европейски, а няма да подобрят шанса, който имат на национални. Нали, нищо не се знае. Кое ще предопредели, разбирате ли? Тепърва ще го видим. И то това ще се усети след като вече се обявят изборите 2 в 1 и социолозите проведат първото си изследване, с което питат за електоралните нагласи. Като тук пак няма да сме напълно сигурни какъв е ефектът и защо. Защото вижте, може да има и нещо друго, което е важно да подчертаем. Начинът, по който приключиха преговорите за редовен кабинет, за ротацията може да се е отразил негативно на готовността да гласуват и на подкрепата, която партиите получават. Тепърва ще видим. Тепърва ще бъде измерен ефектът от нерезултатното и неуспешното договаряне на ротацията. Тепърва. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 634 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/106 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Синоптик: До минус 19 градуса този уикенд, ще натрупа сняг
13:04 / 21.11.2024
Предупредиха лошо собственика на лъскав черен "Мерцедес" в Пловдив
14:24 / 20.11.2024
Елитът на България се събра в НДК, Марта Вачкова с нов кавалер
08:35 / 21.11.2024
Алекс Раева: Преживяхме много мъка с теб последните години
20:22 / 19.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
