ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
Проф. Мутафов: Бюджет на "растежа" – по дянковски без Дянков | ||||||
| ||||||
"Вече Министерският съвет прие проектобюджета на Републиката, определяйки го дори като бюджет на растежа. В онази му част, която ме касае като учен от БАН и директор на един от институтите му с над седемдесетгодишна история, съм поразен от връщането към политиките на ранния ГЕРБ и конкретно към сянката на лицето Симеон Дянков. От проектобюджета за Българската академия на науките се оказва, че повишението спрямо предходната година е с 1,7%, т.е. са пренебрегнати процесите на нарастване на цените на енергоносителите, както и на осезаемата инфлация. В резултат на това е спорно доколко ще бъде възможно увеличението дори на минималната работна заплата от 650 на 710 лв. за мнозината служители на БАН, които работят за подобно заплащане. И ако работодателите са дефинитивно задължени да повишат минималната работна заплата на помощния персонал, то очевидно ще се наложи да намаляват заплатите на учените, за да изкарат финансовата година, точно както се случваше в годините 2010 – 2011, когато асистенти, доценти и професори трябваше да излизат в неплатен отпуск, за да не се нарушават трудовите им споразумения с работодателя, чиято логична прогресия е само нагоре. И всичко това се случва, при положение че бюджетът за държавните висши училища за 2021 г. бе значително увеличен, а за Академията пак парите не достигаха. За тази година увеличение на бюджета на ВУЗ-овете няма! За учителите обаче задължително през последните десетилетия се осигурява увеличение и за 2022 г. то ще възлиза средно на 12% или до 125% от средната работна заплата за страната. Така през 2021 г. минималната учителска заплата надвишаваше средната заплата на професор в БАН. Според НСИ пък средната работна заплата за миналата година в страната е 1543 лв., а за София – 2073 лв., докато средната работна заплата в БАН е 55% под средната за София и 40% под тази за страната. Професорите в Академията получават средно по 1246,78 лв.1, сякаш тях инфлацията не ги засяга, не плащат ток, вода и парно. На фона на всичко това акад. Николай Денков заяви миналата седмица в предаването "Лице в лице“ по bTV: "Парите за наука никога не стигат…“ В същото си участие повтори и мантрата на Менда Стоянова, доктор honris causa на АМТТИ–Пловдив, че ще има достатъчно пари по програми, откъдето учените ще могат да черпят средства, кандидатствайки и печелейки проекти. Пропусна да отбележи обаче, че например проектите, финансирани от Фонд "Научни изследвания“, предвиждат малък процент от цялата сума за възнаграждения. Така например по проект с десет участници за три години за максималния размер финансиране от 120 000 лева един учен получава около хиляда лева годишно. Останалите средства са за техника, консумативи, командировки, издания и пр. Остава му да работи по още няколко проекта, за да си докара около три хиляди лева, за да си плати горивото за зимата, но само ако е на дърва и въглища. Работата по няколко проекта означава чудовищна бюрокрация, в която истинската наука се удавя, да не говорим за свободата на избор в научното дирене, тъй като се налагат тенденции административно и по европейски, а не се определят от научната деонтология и националния интерес. Още по-сложен е въпросът, дали не се създават условия за корупция, когато в две министерства се съсредоточава огромен финансов ресурс, който трябва да бъде разпределен справедливо и обективно между разнородни бенефициенти. Дължа пътя си особено на своите учители от НГДЕК. През 80-те години на ХХ в. на хонорар в гимназията ми преподаваха водещите хуманитаристи от ранга на Георги Бакалов, Христо Матанов, Петър Ангелов, Илия Тодев и др. Тогава те бяха асистенти в СУ "Св. Климент Охридски“ и в БАН. Докарваха си допълнителни доходи чрез преподаване в системата на средното образование, но и подготвяха следовници. После всички станаха професори отново в СУ "Св. Климент Охридски“ и в БАН, продължиха да създават качествени историци в системата на висшето образование. Воден от тази логика и аз започнах кариерата си като учител, мечтаейки един ден да се занимавам с наука. Постигнах го и продължавам да уважавам учителската професия – само учителите могат да не се покланят на императора в Япония. Университетските преподаватели и професорите от БАН, обучаващи докторанти, са също учители, но на по-високо ниво, защото те, от една страна, захранват с кадри системата на образованието, а от друга я снабдяват със знания и методи чрез своите публикации. Затова ми се струва абсурдно учителят от началния и средния курс на държавната ни образователна система да получава по-висока заплата от преподавателя си. Не съм бил в Харвард, но пък съм бил в Принстън като гостуващ учен. Дори в САЩ професорите в частните университети не получават по-малки заплати от учителите в частните колежи. Затова не мога да приема, че предложеният за БАН и ВУЗ-овете бюджет за 2022 г. е "западняшки“ или че в него се усеща някаква "промяна“ по отношение на геноцида над интелигенцията и културата у нас, заченат преди 12 години. Той просто вкопава пирамидата не в земята, а в небето на безочието". |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Драстично отслабналият Геро се оказа нежелан от телевизиите
14:51 / 24.11.2024
Ралица Паскалева: Предател си!
21:59 / 25.11.2024
"УниКредит Булбанк" предупреди клиентите си
14:08 / 25.11.2024
Нов хитов турски сериал завладява ефира
15:59 / 24.11.2024
Обявиха 1000 долара награда за намирането й!
08:27 / 25.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета