Проф. Николай Овчаров: Първото светилище на Орфей в света е било у нас

Открихме липсващото звено в досегашните проучвания на хилядолетната история на храма на Орфей при село Татул. Това каза археологът проф. Николай Овчаров.

Вчера приключиха проучванията на светилището в Момчилградско, които започнаха още през далечната 2004 г. и с прекъсвания от по няколко години продължиха до есента на 2023 г. "За това време тайнственото светилище при Татул стана едно от най-атрактивните места за посещение в България. А от научна гледна точка с хилядолетната си история то е истински учебник“, коментира проф. Овчаров.

Върху невисок хълм в централната част на светилището се извисява величествена скала, наричана от местното население Кая Башъ (Голямата скала). Край нея са доказани култови дейности, започващи още от зората на човешката история – каменно-медната епоха в края на V и началото на IV хил. пр. Хр. Разцветът на свещеното място е в късната бронзова епоха (XV-XI в. пр. Хр.), когато върху скалата е издълбана монументална гробница, а наоколо са оформени десетки свещени олтари.

"При нашите проучвания доказахме, че така се оформя хероон – храм на обожествен след смъртта си легендарен тракийски цар от Родопите. Според изказаните хипотези на видните траколози Иван Венедиков и Александър Фол е твърде вероятно да става дума за единствено по рода си светилище на легендарния певец Орфей – първо в света. Култът към тачения на Татул тракийски герой се развива в елинистическата епоха (IV-I в. пр. Хр.), когато край скалата с гроба е изграден великолепен каменен храм“, разказа за "Телеграф“ проф. Овчаров.

След идването на римляните на Балканите тази сграда се развива в цял архитектурен комплекс. Към II-III в. светилището е превърнато в укрепена аристократична вила, каквото остава и през византийската епоха. На базата на открити оловни печати става известно, че през XI-XII в. тази вила е била притежание на видния род на Палеолозите, които по-късно стават императорска династия.

След като при разкопките от първия етап през 2004-2007 г. са изяснени въпросите около ранните етапи на светилището, остава неразрешен един много важен въпрос – къде са се изпълнявали култовите дейности на Татул, след като през II-III в. централната част на светилището е превърнато в жилищна вила.

Оказа се, че в късния римски период религиозната дейност е била изнесена на малък хълм, намиращ се само на стотина метра от някогашния култов център. Още през III-IV в. там е построен езически храм, наследил функциите на древното светилище на Орфей. Днес неговите останки са почти обезличени от основите на построената по-късно върху тях християнска църква, но личи, че храмът е имал почти квадратен план със страна 11/10 м.

Входът е бил от запад, а във вътрешността се влизало през масивен каменен праг. От този римски храм до превърнатото в жилищна вила старинно светилище на Орфей е водела улица, по която са минавали тържествени процесии“, разкри археологът.

През V век в Родопите е прието християнството. Тогава езическият храм е разрушен, а върху основите му и с камъните от собствените му стени е построена християнската църква с план на еднокорабна базилика.

Тя съществувала през късната античност и ранното Средновековие, като е обслужвала обитателите на вилата.

Вилата и църквата са изоставени по неизвестни причини към края на XII в. Местните жители известно време пазят спомена за свещеното място и до средата на XIII век погребват мъртвите си тук.

После остава само бегъл спомен за величествената Кая Башъ, обожествена от хората още в най-древни времена, разказа още проф. Овчаров.