Конфликтът между президента и управляващите сякаш се задълбочава. Румен Радев обвини политиците, че се опитват да заграбят още власт заради искането да бъде отстранен главния секретар на МВР след убийството на Алексей Петров. Когато държавата е слаба, мафията е силна. Сегашното управление беше заченато в скандални записи и омерзително съглашателство, коментира Румен Радев. Каква е ролята на Алексей Петров в стъкмяването на коалицията, какви ангажименти са поемани и какви високи постове в държавата са му обещавани, запита още държавният глава.
В отговор от ГЕРБ обвиниха Румен Радев в лицемерие, а "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ във властови амбиции, и че се стреми да запази контрола си върху службите за сигурност. Поредните престрелки между държавния глава и управляващите коментираме в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с политолозите - проф. Мария Пиргова и проф. Мишо КонстантиновПредставих поредната така ситуационна картинка, на която бяхме свидетели и след това имаше много коментари от управляващите. Как вие гледате, проф. Пиргова, на тези взаимни обвинения, или ако не са такива, вие ще кажете какво виждате?Мария Пиргова: Виждам една нормална борба за власт в една държава с разделение на властите. Навсякъде, където има разделение на властите наблюдаваме битка за повече позиции, зависимост вече от кондицията на парламента, президента. Аз мисля, че нищо ненормално няма в това. Вие казвате, че президентът е обвинен в това, че иска да запази службите. Разбира се, че ще иска да ги запази. Разбира се, че правителството ще иска, ако има повече легитимност, да вземе за себе си контрол върху повече власт. Така че това са битки като част от политическия процес, те са навсякъде, те са в България, защитават се различни позиции и ние не можем да ги разглеждаме само като скандали. Това е част от политическия процес.
Да, една институция може да вземе повече власт, да има повече влияние. Ето, сега президентът се ползва със своята легитимност, която е над 50%. Неговият пряк избор по Конституция му дава възможност да говори от името на нацията. Така че взаимните обвинения, те са част от процеса. Разбира се, те трябва да бъдат в рамките на институционалната култура.
Ще стегнем и до там, защото това е ключово и много важно. Проф. Константинов, вашето мнение?Михаил Константинов: Сега, в случая аз трябва да си призная съвсем честно, че не знам какво се случва в държавата за разлика от много други хора, които са изказват убедено и външно изглежда, че са много наясно с това, което става, което очевидно не е така. Сигурен съм обаче, че България не се нуждае от този вид конфликти в момента, и то е ясно защо. Основната опасност, пред която е изправена Европа и света, не е премахната, тя си остава. Ако трябва да го кажем по-грубо: Намираме се в навечерието на Трета световна война и ако не друго, поне трябва някакво единство да демонстрираме в България, и то единство на ниво такова: Eдинство между народ и властващи. Там трябва да търсим единството, а не между различни партии и разни такива неща.
Защото предстоят много тежки изпитания и да не си съборим къщичката окончателно, която горе-долу сме изградили за последните години, трябва както вече казах, да сме единни. Предисторията българският народ и българските политици са доказали, че макар и за късо време, това го могат. За съжаление знаем как са завършвали повечето от тези опити, ще бъде тъжно, ако тръгнем за трети път или четвърти път да отиваме към тотално разрушение. Трябва ни единство, за да се измъквам успешно от това, което ни очаква. Това, което не очаква, е страшно лошо и страшно опасно.
Важна е сигурността на гражданите, както многократно сме чували от нашите управляващи и от президента, и от "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ тези дни. Но по-важни са в случая на тях амбициите ли, властовите амбиции ли? Вие какво мислите, проф. Пиргова? Михаил Константинов: Там е ясно, че става въпрос за власт и пари. И тука искам да напомня, че на катафалката ремарке няма, и хората, които забравят това нещо, твърде бързо се оказват от лошата страна. Знам, че ви звучи малко грубо това, но то е така.
Проф. Пиргова, вашето мнение по въпроса?Мария Пиргова: Мисля, че Третата световна война по някакъв начин, хибриден или не, тя е започнала, тя се развива, ние сме в опасност – аз съм съгласна, но не бива и да преувеличаваме тази опасност. И трябва да кажа, че не може просто да прокламираме единство, защото зависи единствено около какво? Когато след приемането на Тристранния пакт сме били единни, сме попаднали в страшната катастрофа. Разбира се, Цар Борис III е държал да не сме един толкова в подкрепата си на Германия и да на ръкопляскат народните представители, когато гласуваме Тристранния пакт. Една държава, малка държава е необходимо да има различни валенции, които да бъдат пуснати към различни политически полюси и вече в зависимост от развитието на събитията да показва политика, да прави политика.
Сега, когато президентът Радев казва, че той е за мир и че България не може да праща жива сила в Украйна, и че трябва да ограничим даването на оръжие по някакъв начин, той иска все пак да остави някаква отворена пътека към хората, които пазят Паметника на Съветската армия. Трябва да има някаква пътека към Русия, защото Русия е огромен фактор в Черно море, защото Русия може много по-бързо да дойде от САЩ, НАТО и който и да е в нашата черноморски пристанища. Т.е. ние с Русия трябва да имаме отворен диалог, отворена възможност за разговор. И единството, което се прокламира, това не значи да няма различни мнения, това не значи да не можем да разговаряме с Русия, това не значи да разрушим всички пътеки на изток.
Проф. Константинов, вие имате ли какво да добавите? Властовите амбиции ли изпъкват или необходимостта от сигурността за гражданите?Михаил Константинов: Когато говоря за единство между политици и народ, говоря за онова дълбинно единство, което е основата на успеха на всяка нация. Тук не става въпрос, че спираме някой да говорим и налагаме някакви неща и т.н. Истинското единствено е когато целият народ, всички негови компоненти действат по една и съща линия за постигането на някаква цел. Един от най-добрите примери е Балканската война през 1912-1913 година, когато от цял свят се връщат почтени млади българи, за да се включат в армията и евентуално загинат на фронта. Това за мен е един удивителен пример на единство между в крайна сметка управляващи и народ.
Друг е въпросът какво е произлязло от това нещо, но за известно късо време сме демонстрирали точно това, от което се нуждаем: Eдно единство пред една огромна екзистенциална опасност. Значи, опасността, която ни грози, не е обикновена, не е опасността да ядем бой и на другия ден да се събудим отново малко насинени. Тук става въпрос дали ще го има този свят или няма да го има. И това, ако някой не го разбира, не знам, ще си умрат всички, без да разберат какво е станало.
Проф. Пирогова, вдигнат ли е според вас президентският юмрук и бяха ли преминати някакви червени линии? Очевидно имаме начертаните такива, но бяха ли преминати?Мария Пиргова: Ами досега не са преминати. Мисля, че няма да бъдат преминати доколкото президентът посочи червената линия като избор на 24 май за национален празник вместо 3 март. Предполагам, че политиците няма да стигнат до това, до такава конституционна поправка, защото и на тях това ще им коства не малко. Разиграването на картата с 24 май поредното отвеждане на напрежението в посока, в която няма напрежение, но сега вече има. Мисля, че имаме правителство, имаме бюджет, това искахме, добре, но вярно е, че това правителство тръгна както в изтеклия запис на "Продължаваме промяната“ се казва, че ще завземат МВР, ще правят избори със собствено МВР.
Ето, смениха половината ръководители по страната на районните МВР-та. Това мисля, че дестабилизира и без това достатъчно нестабилните служби, които търпят страшно много от политическите промени и опитите да се играе със службите. За съжаление нашата политика продължава да минава през службите след 89-та година. Това не е хубаво, това не е политика, това са служби, но на тях много се държи. Смятам, че червени линии има, но институциите трябва да говорят между себе си. Да, вярно е, че президентът не иска да свиква консултативен съвет, защото няма какво да си говори с тези партии. Вярно е, че те тръгнаха директно срещу него, и той сега директно срещу тях. Ще видим какво ще излезе от тази битка между институциите. Предполагам, че президентът ще се стреми върху тази битка да изгради собствена партия.
Проф. Константинов, вие на какво мнение сте по темата?Михаил Константинов: Моето мнение е, че сегашните български политици са на изключително ниско ниво, при това без изключение – аз не виждам някой отличаващ се с особени качества или пък да показва особени качества. Така че както се казва, пак не случихме на политици. Но това, което е отешително в момента, е, че като погледнете света, виждате, че и той не е случил на политици. Аз само искам да ви дам един пример: Вижте кои са двамата основни кандидати в момента за президент на най-голямата демокрация в света, изборите, които предстоят догодина – това са двама души, които са на около 80 години, единият е явно неадекватен, другият – полунеадекватен и т.н. И ние сериозно обсъждаме възможността един от тези двама души да стане президент на най-великата демокрация. Това е толкова смешно и абсурдно.
И като се сетя какви неща има по света, леко се поуспокоявам. Виждам, че нашите калпави политици не са чак толкова калпави на фона на световната калпавост. И това разбира се е много тъжно, така че аз мисля, че въпросът е наистина много сериозен: Хората или да се осъзнаят човечеството като цяло или ще видим защо наоколо няма чужди цивилизации. Има един такъв парадокс на Ферми: Защо не виждаме не чужди цивилизации? Не виждаме, защото в даден момент от своето развитие се самоунищожаваме. Това е хипотезата на великия Ферми. А това, че се самоунищожаваме – ето виждате, какво в момента ни липсва на тази Земя?
И ресурси има, и науката е много развита, и акълът ужким ни е дошъл, а се държим като малоумни. При такова държане от страна на всички без изключение, тази човешка цивилизация нищо добро не я чака. Казвам го съвсем отговорно. Сега, дали ще успеем да се справим с това предизвикателство не знам, но за първи път се вижда така целеустремено сме се насочили към една пропаст и смятаме да скочим вътре. Това е, което се случва, за съжаление.
Проф. Пиргова, към къде се насочени действията на държавния глава – към нов политически проект ли или това е просто негово избрано поведение?Мария Пиргова: Аз мисля, че действията са насочени към нов политически проект след като той завърши президентския си мандат, но тогава има много време. Предполагам, че конфликтът с партиите, които водят доста недалновидна политика и по отношение на него ще му свърши може би добра работа за бъдеща партия, ще бъде добра основа да се разграничи от настоящите партии, да направи собствена нова.
Това, което мен ме притеснява в този случай е, че президентът не знае каква ще бъде неговата парти. Той вярно е, че сега не бива да клони нито в ляво, нито в дясно, но все пак той беше социалният президент, мисля че сега политиката му е склонна да бъде дясна, поне той казва, че не е ляв. Той трябва да застане, ако прави партия, в центъра, но не виждам около него достатъчен капацитет, екип не виждам, не виждам послания, които да го сродяват повече с хората.
Вярно е, че от време на време прави силни речи, така възбужда националното съзнание, но оттам нататък ми се струва, че ще му бъде доста трудно, защото той не проявява екипност, не проявява диалогичност. Той е в конфронтация с всички парламентарни партии, но не може да не показва диалогично с други извънпартийни формирования. Но като цяло мисля, че неговите амбиции са свързани с бъдещ политически проект.
В интервю за друга медия вие заявявате, че ако сегашните парламентарни партии поискат импийчмънт на президента, това ще е техният край.Мария Пиргова: Не техният край, това ще е неговото начало. Те просто ще му услужат със създаване на политическа сила, и то сериозна около него, ако му поискат импийчмънт, ако го направят, но мисля че няма да го направят, че ще им дойде акъла, че така вървят против себе си.
Проф. Константинов, вие какво имате да кажете по този въпрос?Михаил Константинов: Сега, грубо казано само импийчмънт ни е проблемът на нас, вероятно ще повторим цирковете, които видяхме в американската политика с импийчмънта на президента Клинтън, след това с импийчмънт на президента Тръмп. Това бяха циркове, които завършиха по един крайно недостоен начин, независимо какъв беше изходът – в случая и двата импийчманта бяха неуспешни. Но дори и някой от тях да беше успешен, това в никакъв случай нямаше да подобри нищо в състоянието на известната империя Америка. Така че ние можем да си поиграем и на това – на импийчмънт. Не забравяйте, че той в крайна сметка той трябва да мине през Конституционния съд този импийчмънт, а пък там не знам защо никой не иска да попълни двама членове с изтекъл мандат. Даже в момента Конституционният съд има непопълнени места, те не са в момента 12 души, а само 10, което е абсолютно недопустимо.
И това е вече доста време.Михаил Константинов: Има много други конституционни да ги нарека органи, формирани по силата на Конституцията и законите, които или работят вече да не казвам с просрочка 3 години на състава, който би трябвало да бъде сменен, или с не пълен състав. Това показва, че българските политици са абсолютно безотговорни. Аз мисля, че сега за първи път имаме основание да искаме съд за тези безотговорни политици, те не изпълняват основните функции, за които са изпратени там. Как може да държите конституционни органи непопълнени? Това е престъпление срещу Републиката.
Като за финал на нашия разговор и от двама ви: Ако президентът каза: "Стига" онзи ден, вие, проф. Константинов, кое бихте искали да спре? С няколко думи като за финал.Михаил Константинов: Като всеки нормален българин искам да спре моралната разруха, която в момента изяжда нашето общество. Пак ще повторя, думата "единство“ звучи банално, но тя не е лишена от смисъл, и тя ненапразно е написана на нашето Народно събрание. Трябва просто да си върнем здравия разум. Ако продължаваме така, ние и светът, нищо добро не ни чака в най-близко време.
Благодаря ви. Проф. Пирогова, финални думи.
Мария Пиргова: Аз бих искала да намалее краденето, драстично да намалее, защото не казвам, че може да прекъсне. Но политиците да се обърнат към инстинктите на собствения си народ, изобщо да се обърнат към хората, да видят какво правят хората. Защото ние задълбочаваме демографската криза, проблемите със здравеопазването са огромни, ако не пипнем и образованието, до никаква морална промяна няма да се стигне. Иначе, проф. Константинов е прав.