Проф. Владимир Чуков: Лидерът на Изтока ще бъде Китай

Проф. Владимир Чуков в интервю за предаването "България, Европа и Светът на фокус" на Радио "Фокус"

Каква е ролята на глобалните играчи и какви са тенденциите в трансформацията на световния ред? Казвам добър ден на моя следващ гост проф. Владимир Чуков. Здравейте, професоре. 

Здравейте на вас и вашите слушатели. Благодаря за поканата. И честито ново студио, всичко да ви върви по мед и масло! 

Благодаря ви. Проф. Чуков, през последните години нараства броят на политическите срещи на високо ниво в световен мащаб, международни конференции, както и научни публикации. Ако погледнем политическата карта на света, какви са стратегическите визии на глобалните играчи днес? 

Да, въпросът, който задавате, досещате се, че не можем да го изчерпим нито за 5, нито за 10 минути. Това, което трябва да кажем, е, че войната в Украйна прекрои световната карта. Това, което ние разсъждавахме, което предвиждахме, анализирахме може би преди година и половина – две, вече не е вярно. Украйна всъщност очерта една линия и това не е само военно-стратегическа линия, тя е политическа, дипломатическа, икономическа, социална линия, която наистина превърна света в едно ново сякаш място за живеене, в което се очертаха няколко специфики, няколко неща. На първо място трябва да кажем сме ние, Западът. Става въпрос за това, което руснаците наричат "колективния Запад“, който не само че не се разпадна пред това предизвикателство, наречено "агресия в Украйна“, но нещо повече – ние станахме по-компактни, по-хомогенни, защото имаше два принципа, които ни обединяват. Това е първо парламентарната демокрация. Добра или лоша, тя е функционираща в тази част на света. И второ, това е пазарна икономика, в която много ясно е изведен принципът на правовата държава. Дали я спазваме, дали не я спазваме, това са трите принципа, които ни правят много по-компактни – нещо, което се очерта буквално след 24 февруари миналата година, това е много, много важно да се каже.

Какво трябва да кажем за останалите големи, глобални играчи? Според мен тази година, която мина от войната в Украйна, Москва, Путин се опита да превърне сблъсъка в двуполюсен. Той говори за многополюсие, но той всъщност се опитва да възстанови статуквото отпреди 1989 г. и респективно тук-таме се чуха също термини като "колективен Изток“. Какво имам предвид? Русия все повече и повече търси свои приятели в т.нар. периферия – това, което на времето до 1989 г. ние наричахме "Трети свят“. Дори има едно движение на необвързаните, които бяха всъщност неутралните фактори по отношение на сблъсъка Изток-Запад до 1989 г. Сега, в момента, Путин се опитва да мобилизира тези, които заемаха тази позиция. На първо място това е Китай, това е Индия, това е Иран, това е Южна Африка, това са държави, които в някаква степен са неутрални, но така или иначе Москва се опитва да ги привлече, било то военно-политически – това успява с Иран, но чисто икономически те остават много близко до Москва. Защо? Защото те са зависими от нейните енергоресурси. Говоря най-вече за Китай, говоря за Индия, също така Южна Африка, една Бразилия, ако щете, ако щете една Латинска Америка, с изключение на Мексико. Нито една от латиноамериканските държави не се съгласи да даде част от своя военен арсенал на Украйна, въпреки молбите на САЩ. Т.е. както виждате, в момента, ако трябва да направим едно обобщение, ние имаме един компактен, голям, силен играч – това е Западът, част от който е и нашата държава, със своите нюанси. Знам, тук критики са много големи. В същото време имате един Изток, който е нюансиран, който е воден или който желае да бъде воден, или по-скоро Путин се опитва да го води, налагайки своя начин на мислене, т.е. агресията, със сила. Той иска да бъде конкурентност със сила, а не с жизнен стандарт, не с икономика. И две големи алтернативи, или по-скоро алтернативни полюса – един Китай, който безспорно според мен, след като приключи тази война, ще бъде лидерът на онова, което ние наричаме Изток.  

Споменахте вече няколко пъти Китай и няма как да не ви попитам кои са според вас предпоставките за засилващото се съперничество между САЩ и Китай? 

Имате според мен един формален повод – това е Тайван. Това е един малък остров, който между другото е жизненоважен за Китайската народна република. Защо? Защото това е част от големия Китай. Докато съществува Тайван, ще има формален повод някой да оспори властта на комунистите, които я взеха от 1948 г. Знаете там историята на Китай, това е гражданската война, и всъщност тези, които се оттеглиха от континентален Китай, в момента са в Тайван. Затова те казват "Това е част от нашата държава“. Не става въпрос за военна заплаха, става въпрос за легитимност на самата власт в Пекин. И естествено, другата, голямата формална причина, това е икономическата конкуренция. Ето, погледнете защо например Китай е много по-важен за САЩ, отколкото Русия. Русия се опитва със сила да се върне на световната арена. 1985 г. брутният вътрешен продукт на Съветския съюз е 2,2 трилиона долара. Сега – забележете – Русия има брутен вътрешен продукт между 1,1 и 1,7 трилиона. Те изобщо не могат да си възстановят това, което имат. Докато един Китай – забележете – 1985 г. е някъде около 400 милиона долара, в момента – забележете – е някъде около 24 трилиона. Разбирате ли, това е в пъти повече от това, което направи Русия. Естествено, кой е по-големият ви конкурент – този, който размахва ракетите, бомбите или този, който малко по малко налива блага, налива икономика? Естествено, че вторият.  

Така е, проф. Чуков. Бих искала да ви попитам и в тази връзка може ли да кажем, че глобализацията и многополюсният свят, за който вие казахте, върнаха борбата за сфери на влияние в международните отношения? 

Няма как да няма такива сфери, просто няма как да няма. Говорихме за своеобразни бели петна, които от чисто политическа гледна точка ние ги определяхме на времето като държави от Третия свят. Това са държави, които са неутрални, които са колебаещи се, чиито икономики са изключително крехки. Ето, ако погледнете, дори гласуванията в ООН. Буквално преди дни 141 държави гласуваха в подкрепа на Украйна, което само по себе си подсказва какво – подсказва, че тези държави в някаква степен се водят от някакви принципи, които се изповядват от Запада. В същото време обаче имат една много силна контраофанзива от Русия, от Китай. Говоря най-вече за африканските държави, говоря за държавите от Близкия Изток. Ето, виждате две-три държави, които минаха. Ако си спомняте, предходното гласуване по същата тема в началото на агресията беше 144, които подкрепиха тази сходна резолюция, сега са 141, но става въпрос от типа на държави като Еритрея, като Судан, като Южен Судан – това са държави, които са бих казал маргинални. Така че имате сфери на влияние, които поне с днешна дата според мен успяват да се задържат такива, каквито да речем бяха преди година, преди година и половина. Каква ще бъде тенденцията зависи от икономиката, от помощите, които ще се дават. И считам, че най-голямата сфера на противопоставяне, това е Африканският континент, този, който има изключително нисък жизнен стандарт, и хората там очевидно, че ще разчитат и ще продължат да разчитат на външни помощи. Кой ще им ги даде? Дали ние ще ги дадем – говоря най-вече Западът, САЩ, една Франция, която в момента се бори с Русия на Африканския континент, или ще бъдат държави като Русия, Китай, който прави много силен демараж, но в интерес на истината и съседна Турция.

Проф. Чуков, каква е стратегическата визия на България, на страната ни в отношенията й с Турция? 

Много важен и съществен въпрос. Задавайки ми въпроса каква е визията на България, а в момента кой взима решенията в България – ето това е първият въпрос, на който ние трябва да отговорим, за да можем да говорим за стратегическа визия. Със сигурност трябва да кажем, че това, което беше преди шест, седем, осем години, вече е невалидно. Тогава беше друг силен човек в България, по друг начин той ситуираше – бившият премиер-министър на България, отношенията ни с тази важна съседка, каквато е Турция. Имахме според мен един принцип на политическия бартер. Ние давахме нещо, те даваха нещо друго. Сега вече нещата са разбъркани и трябва да кажем, че говорейки за стратегическа визия, поне с днешна дата виждам, че тази визия се ръководи от новия силен човек в България – това е президентът, който – виждате, се опитва просто да елиминира принципа на бартера. Имам предвид това, което бившият премиер-министър даваше като влияние, като инструмент за влияние на Турция чрез нас. Сега вече това не съществува. Но от тази гледна точка ние виждаме трансформирани двете писти, двата сектора.

На първо място, това е икономическият сектор, който според мен е догонващ. Развивал съм нееднократно тезите за необходимостта от развитието, или по-скоро много полезната икономическо-политическа експлоатация на българо-турската граница като най-натоварената сухопътна граница в Европейския съюз, втората в света след мексикано-американската. Това са неща, които просто никой в момента не е експлоатирал, бих казал чисто политически. Второ, това е енергийната взаимодопълняемост между България и Турция – нещо, в което според мен предният силен човек по-скоро вкарваше политически оттенък.

Сега в някаква степен се опитва сегашният силен човек да го елиминира. Но нека да кажем и още нещо: между двете държави има много важна тема – това са мигрантите и това е една гангрена, нещо, което поне в личен план не усещам да има цялостна, завършена стратегия. Защо? Първо защото не е много ясно кой взима решенията в България. Второ, ето, идва новата предизборна кампания. Аз бих ви попитал: колко от тези партии имат някакви сериозни виждания и предложения по отношение на борбата срещу незаконната миграция? Мисля, че една-две партии. Така че сега, на този етап, не виждам завършена стратегическа визия, освен тази, която се предлага от президента. Но това според мен много, много неща могат да бъдат допълнени и усъвършенствани.