Много от разписаните мерки, критерии, изисквания, разпределение на бюджета по Първи и Втори стълб обслужват лобистки интереси и консултанти и са в пълно противоречие на потребностите на сектор „Плодове и зеленчуци“. Това пишат в писмо до европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски осем неправителствени организации у нас.Гласувайте: Какво ще доведе до по-голяма прозрачност при разпределяне на бюджетите по сектори?
Производителите настояват внесеният Стратегически план на Република България да бъде върнат за преразглеждане и да се проведе обществено обсъждане съгласно Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. Целта е те да изразят своето становище, да се избегнат грешките и да се спаси един сектор, създаващ най-много работни места.
Като една от причините за своето несъгласие фермерските организации посочват факта, че бюджетът за консултантски услуги е раздут неимоверно, като в същото време бюджетите за първичния производствен сектор – „Плодове и зеленчуци“, са значително намалени.
„Непрофесионално и необективно са заложени десетки рестрикции за получаване на финансова подкрепа от реалните земеделски производители в сектора. Предложенията за включване на финансови инструменти бяха отхвърлени. Като оправдание за това беше дадено обяснение, че планът е разработван от външна фирма, която не ги е предвидила и ще се предвидят след 2 години. Не знаем коя е тази фирма, никой от нашите членове не е имал срещи, интервюта, анкети или разговори с нея“, заявяват от бранша.
Въпросите, които произхождат от това, са много: Как се разработва Стратегически план от външна фирма без комуникация с браншовите организации или производителите и потенциалните бенефициенти? На базата на какви анализи и данни фирмата е разписала тези бюджети, ставки и индикатори? Кога са съгласувани с реалните производители?
„Регистрират се нови НПО-та, обслужващи интересите на властимащите, и се взема под внимание само тяхното становище. В няколко програмни периода се разработват по 50-60 мерки, от които до края на програмния период например – 2020 г., са стартирали едва 20 мерки от 56 и започва ударно отваряне на мерки и „усвояване“ на бюджети за приближени до управляващите бенефициенти.
Този подход се прилага и в новия Стратегически план с множество заложени интервенции и инвестиционни мерки, които са трудно изпълними с наличния административен капацитет на ДФЗ. Например проекти, подадени през септември 2021 г. по мярка 4.1 „Инвестиции,в земеделски стопанства“, през ноември 2022 г. все още чакат оценка и договори за финансиране. Въпреки че усвояването на средствата на ПРСР (2014-2020) две години след края й е под 70%", подчертават фермерските организации.
Писмото до еврокомисаря е подписано от: Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, Добруджански овощарски съюз, Национална био асоциация, Съюз на дунавските овощари, Национален съюз на градинарите в България, Асоциация български зеленчуци, Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция и Асоциация на овощарите в България.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: Много повече от политика!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg