Двойна е разликата в стартовите заплати на младите хора в зависимост от това кой университет са завършили. Това показва рейтинговата система на висшите училища в България. Данните в нея са взети от НОИ - тоест се отнасят само за онези младежи, които се осигуряват на пълната си заплата. От тях става ясно, че дори и в най-търсените специалности има значение с каква тапия си започнал работа.

В икономика например разликата в дохода е над два пъти. Студентите, завършили Американския университет в Благоевград, започват със стартов доход 1546 лева. И ако данните за тях не са толкова меродавни, тъй като повечето от тях започват да се трудят предимно за чужди компании, то вторият в класацията със съвсем минимална разлика - Софийският университет, е извел възпитаници, които започват работа със среден доход 1441 лева. 1102 лева е заплатата на младеж, завършил УНСС, докато тази на абсолвент от Стопанската академия в Свищов е 741 лева. 

Разликата се определя не само от нивото на вуза, а и от това, че по-назад в класацията се оказват университети, които не са столични. Техните възпитаници обикновено започват работа в същия регион, където са учили, а заплатите там съответно са по-ниски. Това е характерно на практика за всички специалности - винаги в дъното на таблицата се оказват несофийски висши училища.

Любопитно е обаче, че дори и в най-добрите университети младите хора, които започват работа по специалността си, са далеч от стоте процента. Да не говорим, че има и такива, от които едва 10 на сто работят това, за което са учили - например инженерите от Бургаския свободен университет. Ако вбъдеще това тежи най-много при определянето на финансирането на вузовете, най-вероятно специалности с подобна реализация ще трябва да се самозакрият, защото няма да могат да се издържат с толкова малко пари. При повечето специалности едва 50 на сто от младите хора работят онова, за което са учили.

Най-високи са заплатите на завършилите информатика, следвани от икономика и администрация и управление. Правото вече остава по-назад в класацията - то носи приблизително такъв доход, какъвто дава и инженерството. С най-високи заплати са младите хора, които се дипломират като информатици в Алма матер - 1641 лева. Веднага след тях са колегите им от Американския университет в Благоевград - 1514 лева. Шуменските млади информатици обаче блъскат едва за 647 лева средно на месец.

Интересното е, че в Шумен например по специалността си работят едва 39,95 на сто от завършилите информатика, макар че безработни остават само 7 процента. Очевидно е, че останалите са се хванали на работа, за която завършеното висше образование така и не им е било нужно. За сравнение випускниците на СУ, които работят като информатици, са 87,26, а безработните са под 1 на сто.

Всеки четвърти в България учи администрация и управление, съобщи неотдавна НСИ. В някои университети по тази специалност обаче работят под 50 на сто от завършилите, а във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите това са 14,95 на сто. Най-добре тук се реализират онези, които са взели диплома за администратори от Академията на МВР - 92 на сто работят по специалността си. Най-високите заплати обаче се получават от възпитаниците на Американския университет - 1561 лева.

Въпреки че държавата усилено търси инженери, едва половината от хората, които завършват тази специалност, започват и работа по нея. Дори и от Техническия университет в столицата само 43,29 на сто от випускниците упражняват професията си, макар че безработните са 2,65 на сто. Останалите очевидно работят нещо друго. От Техническия университет в Габрово 27,34 на сто работят онова, за което са учили.

Правото също вече не е в състояние да осигури работа за всичките си абсолвенти. Оказва се, че най-реализирани по специалността си са завършилите в Юридическия факултет на Великотърновския университет - 69,5, макар че като цяло вузът е четвърти по рейтинг. Техните заплати са 939 лева средно. Следват ги СУ и УНСС - около 66 на сто с минимални разлики работят като юристи. Възпитаниците на Алма матер започват работа със стартова заплата 1096 лева, а тези на УНСС - с 960. Трети в общата класация по рейтинг е Пловдивският университет - със заплата от 759 лева и 61,73 на сто реализирани юристи. Най-слаба реализация имат младежите от Бургаския свободен университет - 43,38 на сто работят по специалността си, започвайки със средна заплата 685 лева.