ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
Проучване: И следващият парламент ще е фрагментиран | ||||||
| ||||||
6-ият парламент официално премина в историята и поредните за годината предсрочни избори бяха насрочени за конкретна дата. Барометър България проведе експресно телефонно проучване на електоралните нагласи на българските граждани на територията на страната през периода 12.09.2021- 16.09.2021 г. Основният извод от данните от проучването към настоящия момент е, че и следващият парламент ще бъде без доминираща политическа сила. Въпрос 1: Ще гласувате ли на предсрочните парламентарни избори на 14 ноември 2021 г.? След като българските граждани вече участваха два пъти през годината в избори за парламент, сред избирателите се наблюдава умора, разочарование и за съжаление намалена мобилизация да отидат до урните. За нежеланието на избирателите да отидат до урните допринесе и последният парламент с неговата невъзможност да излъчи правителство, безкрайни скандали, опростачване и принизяване на езика в пленарната зала до хамалско ниво. В допълнение се наслагват и всеобщото чувство за несигурност и нестабилност, ковид кризата, неконтролируемото нарастване на цени, инфлация и спекула, и усещането за множество надвиснали кризи. Според нагласите към днешна дата предсрочните избори през ноември може да се окажат с най-ниска избирателна активност към момента, по-ниска дори от изборите през юли. Наблюдава се спад в отговарящите категорично, че ще гласуват (35,4%) с тенденция за повишаване на тези, които са по-склонни да не го направят (10,1%) или категорично отказват да дадат своя вот (43,5%). Въпрос 2: За коя политическа формация ще гласувате на предсрочните парламентарни избори на 14 ноември 2021 г.? (Въпросът е зададен на всички отговорили с "Да със сигурност“ и "По-скоро да“ на първия въпрос). Краткият и непълноценен живот на 46-ия български парламент оказа турбулентно влияние върху нагласите на избирателите за кого биха дали своя вот. При преобладаващата оценка на неизпълнени очаквания и разочарование, изразяваща се в тенденция за все по-ниска избирателна активност е трудно да се каже, че има политическа сила, която да излезе печеливша. Може да се отбележи обаче, че ще има по-малко и повече губещи. Според заявената подкрепа от страна на анкетираните в по-добра позиция се оказват т.нар. партии на статуквото, а с по-отслабени позиции са т.нар. протестни партии. ГЕРБ, които при последните избори загубиха многогодишната си позиция на първа политическа сила, възвръщат позиции с подкрепата на 25,6% от анкетираните и са един от малкото политически играчи, които повишават и затвърждават подкрепата си. ИТН отстъпват първото място и остават втори с подкрепа на 15,1% от участниците в проучването. Трябва да се отбележи, че при формацията има ясно изразено разколебаване и отлив на избиратели. Като се има предвид че профилът на подкрепящите ги винаги е бил на избиратели, които вземат емоционални решения и склонни да променят позицията си в последния момент, предстои да се види доколко тази тенденция на спад ще се засили е следващите два месеца до изборите. Трета политическа сила с 13,2% са БСП, като макар и да не печелят нови поддръжници, съумяват да запазят подкрепата на традиционните си избиратели. ДПС са политическата формация, която може да се похвали с безрезервна подкрепа от страна на своите избиратели, която не се влияе от почти никаква политическа турбулентност или скандали. Движението може да разчита на 11,9%. Въпреки амбициите си малко вероятно е "Демократична България“ да подобри резултатите си при новите избори, тъй като формацията също търпи негативи от невъзможността на последния парламент да излъчи правителство и свързаните с това скандали и противоречия в общественото пространство. Макар и в относително по-малка степен благодарение на устойчивото ядро на електората си, партията все пак също регистрира отлив от избиратели, подобно на останалите протестни формации, като намерение да гласуват за нея за
Ниската избирателна активност ще даде шанс и на други играчи на политическата сцена да преминат четири процентовата бариера. ВМРО, които заявиха, че ще се явят самостоятелно на тези избори, могат да консолидират както твърдия си електорат, така и избирателите на предишните си коалиционни партньори. Партията също така по-скоро печели от неучастието си в последните два парламента, защото остана извън скандалите, които ги съпътстваха. Мигрантската криза, която почти сигурно предстои в следващите месеци, както и промъкващата се в обществения дневен ред идея за узаконяване на еднополовите бракове, са теми за които партията има много ясни позиции, които могат да мобилизират избирателите им и да привлекат нови такива. 3,8% от анкетираните заявяват, че ще подкрепят формацията. Отявлено русофилската партия "Възраждане“, която наследи избиратели от изчезващата "Атака“, също има своите шансове за по-добър резултат, особено при ниска избирателна активност. Към настоящия момент е трудно да се предвиди до каква степен провеждането на избори "2 в 1“ ще окаже влияние върху изборната активност и подкрепата за отделните партии. Причината е, че към момента на провеждането на проучването политическите формации като че ли отдават по-малко значение на президентския вот и много малка част от тях са заявили своята подкрепа или кандидати за президент. |
Още по темата: | общо новини по темата: 4080 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/680 ] следващата страница |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Драстично отслабналият Геро се оказа нежелан от телевизиите
14:51 / 24.11.2024
Ралица Паскалева: Предател си!
21:59 / 25.11.2024
"УниКредит Булбанк" предупреди клиентите си
14:08 / 25.11.2024
Нов хитов турски сериал завладява ефира
15:59 / 24.11.2024
Обявиха 1000 долара награда за намирането й!
08:27 / 25.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета