Психолог: 25% от негласувалите имат висок социално-икономически статус

Истината е, че хората са по-щастливи, отколкото осъзнават. Много често даденостите, които имаме – живи сме, здрави сме, имаме все пак някаква перспектива, планове за живота си, това е достатъчно основание да си кажем, че имаме най-малкото основание да се радваме на живота. Това каза психологът и екзистенциален психотерапевт Пламен Димитров в предаването "Денят на фокус" на Радио "Фокус".  

Той обясни, че профилът на всеки човек е индивидуален и не могат да бъдат направени крайни заключения за факторите, влияещи върху психическото здраве, които могат да бъдат общовалидни. Не социално-икономическият статус е важният предиктор за психическото ни здраве, категоричен бе Димитров. "Ако глобално изследваме нещата, ръстът на самоубийствата в богатите държави е много по-голям", даде пример той. 

По думите му често проектираме източниците на проблемите си в жизнените условия, но обикновено те са вътрешни. "Намираме тези вътрешни причини, защото имаме предварителната нагласа да търсим неща отвън, които повлияват върху здравето, развитието, перспективата ни", посочи психологът.  

Димитров представи данните от изследване на негласуващите хора, което екипът му провежда вече дълги години, направено с психологически методи. "Ние не ги питаме защо не отиват до урните, ние ги питаме как живеят, наблюдаваме живота им и техни психологически показатели. Това са хора, които са икономически активни, работещи, студенти и пенсионери, предимно от големите областни градове", уточни психологът.  

Според данните от изследването 850 са хронично негласуващите от 2021 г. до момента. "В контраст с това, което обикновено се говори по медиите, в политическите анализи, ние имаме много диференциран профил. Това не е една група, партия. Тази огромна група, която наричаме "нямото мнозинство на България", са хора с много различни жизнени стилове, с различно ниво на емоционална стабилност, с различно ниво на личностна автентичност и с различни проблеми в психичното здраве. Нямото мнозинство е многолико, шарено, многопластово", обясни Димитров.  

"Профилът на негласуващите българи показва, че 25% от негласувалите имат висок социално-икономически статус, успешен и съзидателен живот, ориентиран към постижения, имат по-добри позиции в обществото. Те имат висока степен на социални и организационни умения, показват висока социална отговорност. Те ни казват нещо много просто: ние се грижим за развитието си, за развитието на другите хора и тези хора, които ни се предлагат под формата на политически партии и кандидати, не ни вършат работа. Ние можем да се справим, въпреки тях. Тези хора би трябвало да са привлекателният елит на политическия живот и структури, но те системно не дават своята подкрепа на съществуващите играчи на полето", поясни Димитров. 

33% от хронично негласуващите попадат в групата на т.нар. "агресивно-защитни негласуващи". "Сред тях например са тези, които наричаме абсолютни опозиционери, те са срещу всички – атакуват ги, критикуват ги. Не че предлагат нещо, но намират кусур на всяка една инициатива, политика, практика. Сред тях са и перфекционистите – хора, които поставят изключително високи стандарти от гледна точка на нашата европейска ориентация. Разбира се, имаме и т.нар. "властохолици“ – те самите  биха искали да бъдат на власт", обясни психологът.  

Последната група включва 42% - групата на пасивно-отчуждените. "Те практически живеят в толкова предизвикателства и проблеми, че част от тях са силно зависими от съвсем други процеси и обществено-политическият живот им е далеч от ежедневните нужди. Част от тях, разбира се, са и конформистите, които трябва да бъдат подкупени", обясни още Димитров.

Харитина АГОПЯН