Психолог даде съвети как да приемем реалността и да не живеем в страх
Тази седмица усмивките ни бяха помрачени от две огромни трагедии, които погубиха цели 54 човешки живота. Това сякаш е само продължението на страха, в който живеем, заради друга, не по-малка трагедия – пандемията.
Клиничният психолог д-р Велислава Донкина гостува на Зейнеб Маджурова в предаването "Тази сутрин", за да даде съвети как да се измъкнем от клопката на страха и отчаянието, как да си върнем надежда, че всичко отново ще бъде и как да повярваме, че най-доброто предстои.
"Когато драмите и кризисните ситуации станат много, за да се защитят, хората - без да го искат съзнателно - започват малко да банализират, да се отчуждават и да се адаптират към това, което се случва. Това се случва, за да може някак да оцелеем, без да загубим ума си. Ние сме съпричастни, но някак формално", каза д-р Донкина.
"Би трябвало да се опитаме да приемем реалността такава, каквато е", допълни клиничният психолог.
"Когато хората дълго време са под стрес и са тревожни, те се ожесточават и стават агресивни", заяви тя.
"Много е тъжно това, което ще кажа, но моята професионална практика вече години наред все повече ме убеждава, че ние имаме ужасно ниска здравна култура, а по отношение на психичното здраве – никаква", каза д-р Донкина.
"Да страдаш с душата си, с чувствата си, е нещо достатъчно важно, на което да обърнеш внимание. Не е необходимо да получиш обективно доказателство - например, тялото ти да се разболее, за да потърсиш помощ", допълни специалистката.
"Единственият съвет, който можем да дадем на хората като специалисти, е да обръщат внимание на това как се чувстват. И да си мислят по какъв начин това може да се промени - а не да се усмихваш пред огледалото и да се правиш, че всичко е наред", каза Велислава Донкина.
"Животът е възможен, човешкият ум може да направи така, че да продължи да съществува и да създава, вместо да разрушава. Ако вярваме в тази сила, мисля че това е позитивният начин да се отнасяме към живота, към себе си и към другите", обобщи в края на разговора д-р Донкина.