Първият български безжичен телеграф стартира край Варна

7 май се отбелязва като Международен ден на радиото и телевизията, припомня Дарик. На този ден през 1895 г. Александър Попов представя своето ново откритие, като демонстрира за първи път пред Руското физическо дружество в Санкт Петербург изобретения от него уред за предаване и приемане на електрически колебания на големи разстояния без проводник.

На днешния ден преди 126 години в Санкт Петербург, Александър Попов показва своето изобретение. Устройството е имало кохерер и електрически звънец с чукче, с което са приемани сигнали, излъчени с морзовата азбука. Апаратът на Попов давал възможност за първи път да се приемат радиосигнали, носещи информация чрез радиовълни и отваря пътя към създаването на други радиоустройства, позволяващи практическо използване на радиовълните. От една зала на университетската сграда, Попов изпраща в друга думите "Хайнрих Херц", които председателят на дружеството възпроизвежда на черната дъска.

Така името на Хайнрих Херц въвежда безжичното предаване на съобщения на разстояние. Именно това, че не само са излъчвани радиовълни, а чрез тях е предадена информация, е основата на претенцията, Попов да бъде сочен като откривател на радиото. През 1899 г. той включва към уреда телефонна слушалка и създава възможност за слухово приемане на сигналите. През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф.

През лятото на 1911 г. на борда на крайцера "Надежда" започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, "която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България". В последствие радиото навлиза в масова употреба и в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.

Този ден се чества в Русия като Ден на радиото и в България като Ден на радиото и телевизията.