Работата по плана за биоземеделие върви мудно | ||||||
| ||||||
Гласувайте: Доволни ли сте от работата на министър Иван Иванов и екипа му? “На последното заседание дискусията беше около зелените обществени поръчки. Това е една тема, която ще трябва да залегне доста в плана. Идеята е да се въведе европейската директива за зелени обществени поръчки, специално в областта на храненето и кетъринг услугите, за да може да се включват повече биопродукти в менютата на детски градини, училища и т.н”, обясни д-р Апостолов. Дискусиите продължават. “Това, което решихме, е да се даде приоритет на пазарите - това е и нещото, което препоръча Европейската комисия (ЕК). Идеята е да се предложат мерки, които да стимулират търсенето на биопродукти, което пък да стимулира производството, така че да не се разчита само на субсидии, както беше досега”, уточни експертът. Идва обаче въпросът как ще се гарантират пазарите и откъде можем да вземем добър пример за работещи механизми? “Най-ярък пример са французите, такива неща се правят и в Италия, Дания и на други места. Това, което те успяват да направят, е да вкарат биопродуктите в училищата, в детските градини и във всички такива кетъринг услуги, които се финансират от държавата, общините и от департаментите. Това действа много стимулиращо и издърпва производството. Тъй като вече има търсене на тези биопродукти, не се разчита на случайни покупки в супермаркета или на фермерски пазари. Това стимулира и по-големия интерес на фермерите, тъй като те знаят, че има пазар. В някои случаи дори не е нужно например да се купува полу-автоматична пакетираща машина, ако знаеш, че детската градина всеки ден ще поръчва по 40 литра биомляко. Отделно това сваля и цените, защото едно е да пакетираш две морковчера, както е по Училищен плод, което пакетче да се даде на детето по програма. Друго е да заредиш детската градина, която ще ти поръча две касетки биоморкови и няма да има нужда да ги пакетираш поотделно”, добави управителят на "Биоселена". Вероятно това може да се прилага и по Училищните схеми. Амбицията от догодина например е, да се увеличат задължителните доставки на биологични плодове и зеленчуци от 4-6 на 10-12 годишно при общо 50 броя доставки. Според Стоилко Апостолов обаче има нещо, което куца в училищните схеми. “Според мен проблемът е там, че докато тръгне програмата и е дошъл октомври. На практика декември месец нямаме плодове, които да предложим освен ябълки, кой знае какво не е останало като възможност. А тази програма продължава до месец май, когато на практика пак няма други плодове. Така че единственият вариант остават зеленчуците и няколко български плода. Оттам нататък се разчита на някакви вносни плодове, докато ако се включат тези храни в кухните на детските градини - менюто на децата да се приготвя с биопродукти, тогава вече ще се отвори пазара за много продукти”, категоричен е той. По думите му до края на месеца трябва да имаме план за биологичното земеделие, тъй като това е забележка на ЕК и без национален план реално няма как да разписваме мерки в Стратегическия план. “За съжаление времето не е подходящо, тъй като това е най-активният земеделски сезон, но пък работата е спешна. Това ни е третият пореден план. Правихме един 2005-2006 г., който беше най-задълбочен. Той беше приет от Министерски съвет. Имаше включени дейности и бюджети към други министерства и т.н, но е важна волята за изпълнение.
Още през 2006 г. бяхме поставили за цел 8% от земята да е биологична, като тогава нямаше никакви субсидии, нищо не беше започнало. Имаше по САПАРД една малка мярка, сигурно към 100 човека кандидатстваха. И ето минахме през многото пари, през задавянето с пари, през слагането на тавани, намаляващи плащания, за да се озовем 15-16 години по-късно отново в някаква изходна позиция, където пак и наново трябва да си говорим”, каза д-р Апостолов, но добави това, че в момента ситуацията е много по-различна от тази през 2006 г. - вече хората знаят какво е това биологично производство. |
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!