Разговорите между София и Скопие зациклят

"Македонският език" става крайъгълен камък в преговорите между София и Скопие, които все повече затъват и не се вижда как двустранните отношения може да бъдат регулирани.

"За нас македонският език в преговорната рамка е изключително важен въпрос, формулировката за македонския език по отношение на факта, че страната трябва да преведе всичко, целия корпус от европейското законодателство на македонски и да има достатъчен брой преводачи, за да се пише (на македонски), както на всички останали европейски езици", каза македонският вицепремиер по европейските въпроси Никола Димитров, цитиран от "Фокус".

България обаче настоява ЕС да приеме формулировката "официален език на Република Северна Македония". Скопие обаче отказва въобще да обсъжда въпроси, засягащи идентичността. В същото време македонските управляващи се надяват България да преразгледа позицията си и да одобри преговорната рамка на Скопие за ЕС през декември.

Сега Никола Димитров коментира, че за македонците е от изключителна важност дали служебното правителство у нас може да даде зелена светлина за начало на преговорите. Президентът Румен Радев постави условие на Скопие да подпише нов документ с шест конкретни ангажимента, но засега македонските управляващи не казват ясно какво смятат да правят.

Радев и служебният кабинет не дават сигнали, че са готови на компромиси. Още повече, че се следва рамковата позиция на България от 2019 година, която е изпълнена с червени линии. Така че промяната ще изисква поне действащ парламент.

"Македонският език" става крайъгълен камък в преговорите между София и Скопие, които все повече затъват и не се вижда как двустранните отношения може да бъдат регулирани.

Спорът има ли македонски език или той е разновидност на българския продължава да усложнява двустранните отношения и пътя на Скопие към Европейския съюз.

Според Българската академия на науката (БАН) в Северна Македония се говори югозападна писмено-регионална норма на българския, а не отделен език, от Институт "Кръсте Мисирков" смятат, че "македонският език е реалност и общото бъдеще трябва да се изгражда с взаимно доверие и приятелство".

"В Споразумението (за добросъседство – бел.ред) разпоредбата за ненамеса във вътрешните работи е реципрочна. В този смисъл съществува нашето задължение да не се месим в българските вътрешни работи, но има и задължение България да не се меси във вътрешните македонски въпроси", каза Димитров.

Все още остават на масата и нерешените историческа спорове, като общата комисия продължава да буксува.

По думите на Димитров това, което могат да направят правителствата, е да създадат положителен климат за безпроблемната работа на историците, но политиците не могат да казват на историците какво да правят и какво не.

Миналата седмица комисията проведе поредното си безрезултатно заседание.

"Проблемът в работата на тази комисия е преди всичко идеята, че тяхната работа трябва да бъде условие за нашия напредък към Европейския съюз", посочи той.

Миналата седмица един от македонските представители в комисията Ванчо Георгиев подаде оставка, оплаквайки се от натиск от страна на македонското външно министерство.

Външното министерство отрече, но в понеделник местни медии съобщиха, че става въпрос за ръководителят на Дирекцията за двустранни отношения с европейските страни Методия Белевски.

Той е един от служителите във връзка с българските власти.