Разказ от първо лице: Българка се събра със семейството си в Испания след наводненията

Над 200 са вече жертвите на опостушителните дъждове в Испания. Един български гражданин все още е в неизвестност. Издирват се стотици хора.

Светлана Ангова от 24 години живее в Испания. Бурята я хваща на път между България и Валенсия. Стигането до града се оказва трудно, но има нещо още по-невъзможно - да види семейството си, което е в Пайпорта, градче само на 10 км от Валенсия. Специалните пратеници на NOVA опитват да достигнат дотам заедно, като караме по пътища пълни с доброволци, които вървят пеша до бедстващите райони.

"Сега нося провизии за децата и внуците. Подаръците, които съм донесла от България и надали ще ги видя. Просто ще дойде синът ми ги да ги вземе", разказва Светлана Ангова.

За изненада на Светлана, синът ѝ Михаил идва с голямата си дъщеря. "Искам да дойда ви помогна, за да донесем храната и водата", казва Светлана.

"Няма смисъл, с тези обувки не e окей, най-вероятно ще се пребиеш. Има много кал, има много вода и хора по улиците", обяснява ѝ Михаил.

Така Светлана остава на входа на градчето, а ние поемаме с Михаил по улиците. По пътя срещаме и Карлос, който си налива вода от импровизирана станция. "Нямахме ток вчера, беше прекъснато електрозахранването. Сега успяхме да се включим към тръбопровода, който съседите ми откриха", казва той.

На няколко метра виждаме огромна опашка пред импровизираната станция на червения кръст.

"Има провизии вода, храна, мляко и тук хората от цялото село се събират в този киноцентър да получават храна и вода", добавя Михаил.

Защото от магазините вече няма и помен. До преди три дни това е било супермаркет, а днес е пространство пълно с боклуци. Храна и вода няма.

Михаил разказва, че в Пайпорта не е валяло силно, водата е дошла от високите части и е помела всичко по пътя си. Вълната е заляла и офиса на агенцията му за недвижими имоти.

"Водата стигна до тук и в момента е това, което виждате една дупка, няма нищо14:39:11 Испания е единна нация, ще се справим, но иска време", посочва още той.

Най-големият страх на местните е, липсата на вода и затлачените от боклуци улици да не се доведат от епидемия от зарази.