Ретро снимки показват как е изглеждал пловдивският панаир преди 130 години

През 2022 г. се навършват 130 години от Първото българско земеделско-промишлено изложение. Във връзка с юбилейната годишнина Регионален исторически музей – Пловдив подготви изложба от 20 пана, която ще бъде разположена на конструкциите до фонтана "Деметра" в градината "Цар Симеон".

Официалното откриване на изложбата ще се състои на 14 юли 2022 г. / четвъртък / в 10.00 часа. На събитието са поканени Здравко Димитров - кмет на Община Пловдив, инж. Александър Държиков - председател на Общински съвет и Пламен Панов - заместник-кмет "Култура, археология и туризъм".

През 1891 г. правителството на Стефан Стамболов взема решение за организиране на изложение, с което българският народ да покаже своите традиционни производства и трудолюбие и да се привлече участието на индустриалните държави, като се вземе пример от техните достижения. 

На пловдивчанина д-р Георги Вълкович, български дипломатически представител в Цариград, принадлежи идеята изложението да бъде в Пловдив. Изложение с чуждо участие е стъпка към признаване на княз Фердинанд от Великите сили и Османската империя. Все още в правно и дипломатическо отношение съществува Източна Румелия с управител българския княз и столица Пловдив, който тогава е най-големият град в България с население над 35 000 души и пази възрожденските традиции на общобългарски духовен център. 

Той е стопанско средище на богатата Тракийска низина, железопътно свързан със София, Цариград и Европа.

През есента на 1891 г. в Пловдив започва същинската работа. Под ръководството на швейцарския градинар Люсиен Шевалас изоставеното турско гробище "Шехидлик“ само за половин година се превръща в прекрасна градина с голямо езеро и пещера с водоскок. Общинската власт отчуждава имоти, премахва стари и неугледни сгради. 

Извършен е ремонт на гарата, поставени са нова настилка и улично осветление на главните градски улици. На определения за Изложението терен са изградени изложбените павилиони, два ресторанта, навеси за машини, сгради за пожарна и полиция, пощенска станция, фотографско ателие на Братя Карастоянови.

На 15 август 1892 г., след приветствените слова на княз Фердинанд, Първото българско изложение е открито. В него се олицетворява трудолюбието на българския народ и стремежът към технически и културен прогрес. Европа и светът се удивяват, българите се гордеят, хиляди посетители от цялата страна имат възможност да видят изложените многобройни образци на стоки, да се докоснат до зрелищни атракции и да натрупат спомени и впечатления за цял живот, които да разказват на деца и внуци. 

Това е първо присъствие и демонстрация на възможностите на европейски и американски плугове и сеялки, турбини за оползотворяване на водната сила, ръчни и задвижвани от парни локомобили вършачки, машини за обработка на лен и коноп, метални стругове и машини за бутилиране на вино и дестилация на коняк.

До закриването на 1 ноември 1892 г. Изложението е посетено от 167 922 души – българи от Мизия, Тракия, Македония и чужденци. След закриването с указ на княз Фердинанд градината на Изложението е наименована "Цар Симеон" и подарена от българската държава на пловдивчани с едничкото условие да се грижат за нея.