Иновациите са движеща сила във всеки един сектор. А ситуацията в селското стопанство не е по-различна.В уебинар на Агри.БГ, част от кампанията "ОСП работи за нас: Много повече от политика", обсъдихме какви са възможностите за инвестиции в иновации - какви са интервенциите, които са заложени в Стратегическия план на България до 2027 г. И как могат да тестват дадена иновация преди да я купят.
Гости в уебинара ни бяха Милен Кръстев – началник отдел „Трансфер на знания, сътрудничество и дигитализация“ в дирекция „Развитие на селските райони“ в Министерството на земеделието, Венислава Бояджиева – главен експерт в същия отдел и Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации, един от основателите на цифровия иновационен хъб за земеделие АгроХъб.БГ и ръководител на одобрения от ЕК - Европейски цифров иновационен хъб с фокус земеделие AgroDigiRise, който надгражда АгроХъб.БГ.
За да си отговорим на въпроса “как ще се подпомагат иновациите в Стратегическия план?”, трябва първо да си поговорим за Системата за знания и иновации в селското стопанство (AKIS). Милен Кръстев от Министерството на земеделието разказа повече.
"Системата за знания и иновации в селското стопанство (AKIS) има за цел да създаде предпоставки за земеделските стопани, учените и съветниците да работят заедно, за да възникнат тези идеи, които да бъдат разработени съвместно. В тази връзка в Стратегическия план е описано как ще функционира AKIS, като в нея са предвидени редица действия, които имат за цел да стимулират този процес.
Това са мярка, свързана с предоставяне на съвети от страна на консултански асоциации на земеделски стопани; мярка, свързана с обучения, информационни семинари, демонстрационни дейности, насочена към земеделски стопани; както и интервенцията Подкрепа за оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации, която е основният инструмент, който ще подпомага тези новаторски проекти в рамките на този период", каза Кръстев.
Добрата новина е, че всички фермери от всички сектори могат да кандидатстват по различните интервенции, които предстои да бъдат отворени през следващите години.
"Всеки може да бъде иноватор стига да поиска това. Трябва да има един конкретен проблем, който да се реши и оглеждайки се например на пазара, той не вижда абсолютно никакво решение на неговия проблем. Тогава самият той може да търси начин. Дали ще бъде някаква стара идея или пък съществуващ продукт, който той да адаптира към своето стопанство или пък ще измисли нещо съвсем ново с помощта на някоя технологична фирма, ето тогава, ако това работи - тогава от тази нова идея, той е направил иновация", коментира Светлана Боянова - председател на Институт за агростратегии и иновации и един от основателите на АгроХъб.БГ
Амбицията на Министерството на земеделието е още през 2023 г. да стартира прием, който да е насочен към оперативните групи на организации производители.
"С началото на този програмен период с този Стратегически план ще дадем възможност на заинтересованите страни, ако има конкретен проблем, който земеделският стопанин иска да реши или пък иска да опита да разработи новаторска идея, да включи други заинтересовани страни - научни институти, стопани, да може да подготви своя проект в т.нар подготвителна фаза, която имаме идея да стартираме още тази година, за да може да направи своите предварителни проучвания и да определи кои са най-подходящите партньори в своя проект.
В рамките на 15 хил евро биха могли да подготвят своята оперативна група, така че тя реално да кандидатства след това с новаторския проект и да се опита да го реализира и да стигне до желаните резултати. Някои проекти не достигат до желаните резултати. Знаем, че освен прилагането на цифровите технологии, е важно да се прецени кое е най-подходящо и от друга страна в какви случаи ще помогне и в какви не. Затова очакваме да стартираме с тази подготвителна мярка, която да подпомогне бъдещите оперативни групи да подготвят своите новаторски проекти. След което те ще могат да кандидатстват с тях за реалното изпълнение, което ще бъде до 3 години. До 100% ще бъде финансирането на новаторските проекти до 400 000 евро има ограничение", обясни Венислава Бояджиева - главен експерт в отдел в дирекция „Развитие на селските райони“ в Министерството на земеделието.
Нещо ново, което фермерите е хубаво да имат предвид е, че по тези интервенции вече ще има възможност за авансови плащания.
Какъв ще е бюджетът за останалите интервенции?
"Системата AKIS съдържа в себе си три интервенции плюс дейности, предвидени по техническа помощ. Всички тези интервенции и дейности формират един бюджет, който възлиза на приблизително 103 млн. лева публични разходи. Това са около 2,9% от бюджета на програмата в частта Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони. Тези средства ще бъдат на разположение за страната ни през следващия 5-годишен програмен период плюс двете години до края на 2029 г., свързани с изпълнение на проектите. За този период се надяваме да се случат съответните проекти", заключи Милен Кръстев,
За фермерите пък, които все пак искат да изпробват дадена иновация преди да инвестират в нея, идва на помощ АгроХъб.БГ и техните демо точки. Там на практика и в реални условия земеделците могат да се запознаят с последните новости в различни сектори и да изпробват различни решения.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: Много повече от политика!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
