Субсидии между двата стълба: Как ще бъдат прехвърлени 140 млн. лв.?
Финансовата дупка е основно за сметка на малките ферми, които се грижат за под 200 дка земя. При тях е отчетен 3/4 от недостига на парични средства. За банките дребните стопани носят най-ниска печалба и това отблъсква желанието им за инвестиции. От друга страна Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) намира допирни точки с младите фермери, които се нуждаят от дългосрочно финансиране за придобиване на земя и изграждане на инфраструктура, за да започнат бизнес.
Над половината от недофинансирането в земеделието се дължи на липсата на дългосрочни заеми. Причината за това е в невъзможността на повечето фермери да предоставят гаранции, твърди проучването.
Основните пречки пред фермерите, за да получат необходимите им заемни средства, са породени освен от липсата на подходяща гаранция, но и кредитна и финансова история. Много земеделци нямат достатъчна финансови познания за разработване на бизнес планове. Най-засегнати от невъзможността да предоставят необходимите гаранции, за да получат средно- и дългосрочни заеми, са младите и начинаещите фермери.
От страна на предлагането на финансиране има няколко основни спънки. Едва 3 банки контролират около 65% от пазара, докато останалите инвеститори не се вълнуват от земеделския сектор. Високият дял необслужвани кредити повишава усещането за рискова инвестиция в бранша. За да управляват по-добре риска, банките одобряват заеми едва след получаването на инвестиционна подкрепа от ПРСР от фермерите. Не достигат и специализирани кредитни продукти, предназначени за земеделците.
Три са основните нужди, които стимулират стопаните да търсят финансова подкрепа: за покриване на оперативни капиталови разходи за материали, семена, препарати и наемане на земя под аренда; модернизация на предприятията - основно за малките и средните, във вид на машини и оборудване; покупка на земя - за големите компании в сферата на зърнопроизводството и отглеждането на маслодайни култури.
Следете темата и на cap4us.agri.bg.
