Само 5% от българите на минимална заплата

Само 5,5% от работещите българи се осигуряват на минимална заплата от 240 лв., като за последните три години те са намалели три пъти. Статистиката е на министерството на труда и беше представена на специалната работна група към Националния съвет за тристранно сътрудничество, която трябваше да определи механизма за нейното актуализиране. Ако през 2005 г. минимална заплата са получавали 337 315 човека, сега срещу такава се разписват само 123 688 човека. Във вторник с препоръките на работната група ще се запознае и Комисията по доходите и жизненото равнище към НСТС, а на 23 юни самата тристранка ще трябва да вземе решение дали минималната заплата да бъде увеличена на 270 лв. или не.

Според социалното министерство след удръжките от минималната заплата остават едва 188 лв.

което е доста под официалния праг на бедността от 211 лв. И това е една от най-сериозните причини МТСП така настоятелно да иска нейното увеличение. Страната ни е поела ангажимент да намали бедните, включително и работещите, с 260 000.

В частния сектор на минимална заплата се трудят към 105 000 човека, а в обществения - 18 618. От тях в бюджетната сфера са 13 000 , показват данните. Според сметките само техните заплати ще струват на бюджета допълнително още 6,5 млн. лв. Анализът проследява и останалите плащания, които са "вързани" към минималната заплата. Новите помощи за студентките майки ще възлязат на половин милион. Обезщетенията за отглеждане на малко дете до 2 г. също са 240 лв., но не са нормативно обвързани с минималната работна заплата. Все пак, ако и те се увеличат на 270 лв., ще трябват още 17,5 млн. лв. За жените на военни, принудени да напуснат работа и да ги последват на ново назначение, са предвидени към 40 000 лв. Минимална заплата се полага и на жените изпратени на мисия зад граница.

Друг разход, обвързан с възнаграждението, е кредитирането на студенти и докторанти. Според експертите обаче това перо няма да раздуе бюджета, понеже общият размер е фиксиран със закон на 40 млн. лв. Към 200 000 лв. допълнително ще трябват за възнаграждение на хората в Националното бюро за правна помощ, които получават 50% от минималната заплата. С вдигането й ще се увеличат съответно таксите за престой в болница - на 5,40 лв., и за преглед при джипито - 2,70 лв. Но заради болните, които са освободени от тях, хазната ще се бръкне с 1,3 млн. лв.

Според експертите за годината разходите ще скочат с 35,4 млн. лв. Но приходите, получени от новите осигуровки, ще възлязат на 19,2 млн. лв. Така че месечно новата заплата ще струва на хазната с 1,4 млн. лв. допълнително.

Според справката на социалното министерство излиза, че минималната заплата у нас е най-ниската в целия ЕС. Тя е 122,7 евро, докато на другия край на таблицата е Люксембург с 1775 евро. Съотношението между минималното и средното възнаграждение в ЕС варира от 34 до 50%. У нас в момента то е 37%.

Според социалното министерство бизнесът не бива да обвързва заплатата с производителността на труда, защото трябва да обучава персонала си, а не да разчита на най-неквалифицираните.