Самуил Шивачев: Политическа ни класа има огромен комплекс, свързан с ролята на Русия в нашата история
Отбелязваме 138 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Това е може би една от най-паметните дати в българската история. През есента на 1885 г. България защитава правото си да върне земята, която всъщност й принадлежи. Интервю в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с историка и преподавател в Пловдивския университет гл. ас. д-р Самуил Шивачев. (бел. ред. разговорът е от 06.09.2023 година)
Може би днес празникът е малко по-различен, защото знаем, че той преминава под знака на ужасяващите събития, които се случват по Южното ни Черноморие. Много от тържествата бяха отменени заради това, което се случва там. Как вие коментирате ситуацията по Южното ни Черноморие и въобще това, което се случва там?
Позволете ми в началото на нашия разговор да изкажа съболезнования на близките за трите жертви от наводненията и да изкажа и своята съпричастност към това, което се случва. За втора поредна година 6 септември преминава момент на изпитания. Явно трябва наистина да се замислям като народ, че трябва да загърбим всички разделителни линии да помислим най-накрая наистина за обединение, обединение, което да постави интересите на обикновения човек в центъра на всичко, и неговите нужда и неговите основни желания, а не само да изпадаме в едно непрекъснато политизиране на всичко.
Г-н Шивачев, на този ден преди 138 години правим крачки към национално обединение. Днес обаче накъде върви България напред или иска да се върне назад, и по-скоро да промени по някакъв начин своята история?
За съжаление, това, което виждаме в последно време, показва, че ние като народ и по-специфичното да го кажа, нашата политическа класа има един огромен комплекс, който е свързан с ролята на Русия в нашата история. Това не е в последните две години, както се опитва само да се изкаже, това е поне в последните 10 години. Един себеуважаващ се народ няма да позволи на неговите национални празници да се противопоставят един на друг. Историческото ни минало е такова, че то не може да бъде променено от конюнктурата и контекста на съвременни събития. Днес, 138 години след Съединението, отново си говорим за това, че трябва да се обединим, че трябва да имаме една национална цел, една национална идея. Аз не виждам по-голяма национална цел и идея от това България да върви напред и да бъде добре. И в тази си цел това не трябва да бъде в зависимост от една или друга външнополитическа ориентация. Нашите предци ясно показаха преди 138 години, че те не се съобразяват с никоя велика сила, че те не се интересуват от никакви външнополитически конфигурации и ориентация на който и да било. И 138 години по-късно мисля, че ние много сме отстъпили от тези завети.
Ето, както и вие казвате, говорим си за национални празници, поставяме ги под въпрос съответните дати дали отговарят на този празник и дали трябва да бъдат те, но това не е ли като да отвориш кутията на Пандора буквално?
Аз не знам защо трябва да противопоставяме празниците си. Значи началото на нашата модерна държава, се полагат на 3 март по нов стил, 19 февруари стар стил, 1878 г. В следствие на този договор, който е подписан тогава, започва да функционира нашата държава. Да, Берлинският конгрес разцепи България на пет части. Затова имаме Деня на нашето обединение, на нашето съединение. Това е първата основна задача, която си поставят нашите деди след Освобождението, при създаването на новата държава първо да обединим двете части на България. И затова мотото "Съединението прави силата, както казва Стамболов, "а силата прави независимостта именно затова имаме тази триада от празници Деня на Освобождението, Деня на Съединението и Деня на Независимостта. Не знам защо трябва да противопоставяме, да издигаме или да си мислим, че един празник е по-маловажен от друг. Само да кажа, че в историята нямаме такива елементи, които на някои политици им се иска да правят.P
Какви елементи, г-н Шивачев?
За това противопоставяне, което те правят. Аз наистина не ги разбирам техните цели какви са. Вместо да говорим за единение, за обединение и за това да празнуваме празниците си такива, каквито са, ние отиваме в другата крайност на това да занимаваме общественото мнение не със сериозните въпроси, а с това хората да се опитват едва да не да влизат в излишни спорове за това този празник по-български ли е или е по-малко български.
Г-н Шивачев, как се стигна до Съединението на България?
Благодаря за този въпрос, който ми задавате. Още след Освобождението на България имаме два опита за съединение от 1880 и от 1881 г., които са неуспешни, и всъщност се стига до събитията от септември 1885 г., до дейността на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) и най-вече активността на неговия председател Захарий Стоянов в Източна Румелия. Събитията, за които говорим, стават така, че БТЦРК се събира край днешния град Първомай, до село Дермендере тогава се е казвало, като взимат решение Съединението да бъде обявено на 15 септември. На 2 септември в Панагюрище избухва бунт, като трима ученици на Пловдивското епархийско училище свалят знамето на Източна Румелия, извикват "Долу Румелия! Да живее Съединението!. Полицията успява да овладее този кратък бунт, задържа участниците, което обаче води до излизането на панагюрци в центъра на града в опит да спасят и да извадят от полицията тримата задържани.
Това кара организаторите на БТЦРК да се задействат и още на 3 септември започват техните членове да заминават по големите градове в Източна Румелия, като на 5 септември е вдигнато въстание в Чирпан, където привържениците на съединението успяват да установят временно управление. Чирпанската чета съответно тръгва към Пловдив, паралелно с нея към града се насочват чети от Голямо Конаре, Конуш и Асеновград. Има кратка престрелка между източнорумелийската милиция и чирпанската чета, като тя е много за кратко. Съответно източнорумелийската милиция се присъединява към тях и на 5 септември вечерта се случва този преврат в Пловдив, като генерал-губернаторът Гаврил Кръстевич е арестуван.
И тук не трябва да се забравяме и неговата роля в Съединението, много често тя е изпускана че той като генерал-губернатор е имал възможност да изпрати телеграма до Истанбул, откъдето да поиска помощ за размириците в Източна Румелия, но той не прави това и съвсем доброволно се предава на заверата. Съответно знаем неговите думи "Аз съм българин, моето падение всъщност да бъде за издигане на българския народ. На 6 септември се създава временно правителство в Пловдив начело с д-р Георги Странски, което изпраща телеграма до княз Александър Батенберг, който в този момент се намира в Шумен на военни маневри. Разбира се, така поставени събитията, едно след друго, някой би казал да де, ама князът какво прави в Шумен на военни маневри, значи той би трябвало да е очаквал, че може нещо да се случи.
Точно така, да.
Това не е било съвсем без в княжеството да знаят какво се случва в Източна Румелия. Тъй като военните маневри да, те са били планирани всяка година, но специално в този период князът се връща от едно своя посещение в Австро-Унгария, след което насрочва маневрите. Разбира се, в Австро-Унгария той приема устно договорка с Франц Йозеф, че няма да приема съединение в този момент, но когато новината за Съединението в Пловдив пристига до него, той се свързва със Стефан Стамболов, който по това време е председател на Народното събрание, и след разговори с него, първо князът чете своя манифест за приемането на Съединението в град Варна. Затова и варненци също много тачат този ден.P
Това се случва няколко дни по-късно...
На 8-9 септември князът вече е в Пловдив и приема Съединението.
Узаконява го, така да се каже.
Да. След това започва една изключително голяма битка на българската дипломация за признаване на това Съединение.
Г-н Шивачев, нека да поговорим и за това, защото е много важно последствията от самото Съединение на 6 септември, узаконено малко по-късно. Какво се случва след това, какви събития следват и кога всъщност Съединението получава дипломатическото и международно признание?
След събитията на 6 септември започва един опит на България да защити дипломатически своето Съединение, тъй като Великите сили не са съгласни с него, тъй като ние нарушаваме Берлинския договор. Разбира се, първата реакция, както всички знаем, тя е от страна на Русия. Русия се обявява срещу Съединението. От една страна, това е в изпълнение на Берлинския договор, тъй като тя се води попечител на България пред Великите сили и всички действия, които предприема България, за тях отговаря Русия.
Така руснаците предприемат този ход от една страна поради личната неприязън на руския император Александър III към българския княз Александър Батенберг, а от друга страна, трябва да кажем, че няма нищо неясно в това, тъй като в момента, в който се разбира руската позиция, най-големият противник на Русия на Балканите Англия, която първоначално също изразява негативно отношение към Съединението на България, заема положителна позиция и заявява, че тя подкрепа Съединението, нищо, че то е в нарушение на Берлинския договор.
Тези ходове бихме могли да кажем, че се изразяват в следното: Ако искаш да покажеш своя неприятел, т.е. да урониш неговия престиж, най-добре е да го представиш като свой приятел пред неговите приятели има една такава сентенция в дипломацията. Оттук насетне, разбира се, и още временното правителство в Пловдив взима решение за мобилизация на младежите в източнорумелийската милиция и под предводителството на майор Данаил Николаев източнорумелийските части се съсредоточават по границата с Османската империя. Това е първата възможност за заплаха на Съединението, тъй като областта е автономна и върху нея международна юрисдикция има Османската империя.
Истанбул не прави такъв ход, не тръгва с войски към Пловдив, но изненадата за България идва от съседната на нас балканска държава това е Сърбия. Разбира се, много пъти се е говорило за това къде и как се крият събитията около Сръбско-българската война. В този период трябва да кажем, че Сърбия е много тясно ориентирана към австро-унгарската политика на Балканите. Самата Австро-Унгария иска да продължи своето разширение на юг, като вземе първо Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония и да достигне до Солун и излаз на Бяло море. Със Съединението на България във Виена виждат възможност, че в бъдеще по същия начин обединената българска държава може да се съедини с Македония и по този начин да се попречи на австрийските планове за разширение на юг към Бяло море.
Споменахте Македония какво се случва със Северна Добруджа, Нишко, Пиротско, които всъщност са откъснати със Санстефанския и Берлинския договор?
Да, с решение на Берлинския договор Северна Добруджа е предадена на Румъния. Това е една размяна на територии Русия дава Северна Добруджа на Румъния, а за сметка на това тя получава от Румъния Бесарабия. Има много тежки сблъсъци в румънския парламент относно тази размяна на територии, защото румънците по това време нямат абсолютно никакъв интерес към Северна Добруджа. Техните изконни исторически интереси винаги са били към Бесарабия и още тогава, 1878 г., когато се разискват тези въпроси, в Румъния казват, че евентуално присъединяване на Северна Добруджа крие бъдещи проблеми с българите.
Пиротско е дадено на Сърбия заради участието й в Руско-турската война. Македония, Беломорска и Одринска Тракия са върнати на Османската империя, като специално за Македония в Берлинския договор има един член 23 и член 62, според които Османската империя трябва да въведе реформи и Македония да се превърне в автономна област нещо, което до 1912 г. не се случва. Но тези ходове, които правим ние в последствие, след Съединението, опитите ние да разрешим проблемите си със Сърбия, смятайки, че едва ли не, ние правим някакво голямо разширение на нашата територия, стига до момента, в който Австро-Унгария подтиква Белград в лицето на крал Милан да нападне България.
Г-н Шивачев, какво точно се случва на 2 ноември? Нека продължим историята.
На 2 ноември Сърбия обявява война на България. Бихме могли да кажем, че тези събития започват малко по-рано, тъй като сръбските войски в края на месец октомври се съсредоточават по границите на България, което е изненада за нас. Българската дипломация и най-вече в лицето на българския княз Александър Батенберг до последно се опитват да разубедят сърбите да предприемат военни опити едва ли не за разрешаване на спорните въпроси. На 2 ноември събитието става факт Сърбия преминава българската граница. Граничните части трябва да кажем, че оказват наистина огромен героизъм, като успяват да забавят сръбското настъпление, и то значително.
Самата Сръбска армия е разделена на три части, като целите са към Видин и две армии, които се насочват към София. Проблемите на България се крият най-вече в това, че ние оставаме с капитани. Най-високият чин в армията ни по това време е капитан. С изключение на майор Данаил Николаев, който е главнокомандващ на източнорумелийските части, и съответно главнокомандващият Александър Батенберг, ние нямаме по-висшестоящи офицери. Затова и Сръбско-българската война остава в историята като Войната на генералите срещу капитаните.
Но ние получаваме дипломатическото и международно признание малко по-късно.
Да. Към 2 ноември всички в Европа са смятали, че Сърбия ще си направи просто една разходка до София и бързо-бързо ще завладее западната част на България. Оказва се, че тази разходка всъщност се превръща в техен погром. Освен че те не успява да достигнат до София, тук трябва да споменем, че българските части, които са разположени на източната граница с Османската империя, за две денонощия са прехвърлени на запад, с изключително тежък марш, в кал, в студ, съответно в София са посрещнати от правителството и гражданите, като те са изпратени до края на града пътят, който води до Сливница.
Българското командване решава, че няма да влиза първоначално в открит бой, а ще се съсредоточи върху една позиция, където да може да даде решителен бой на сръбските сили, и тази позиция е именно Сливница. И при Сливница, както знаем, стават решителните боеве, които в последствие обръщат Сръбската армия в бяг. Разбира се, войната не приключва с боевете при Сливница. Тя продължава с изключително кървавите боеве при Цариброд, при Пирот и едва при Ниш, когато българите разбиват сръбските части и пленяват шатрата на сръбския крал Милан, тогава в българското командване в Ихтиман, където то е било разположено по онова време, пристига австрийският представител и връчва нота, с което всъщност правителството решава да предприеме вече оттук насетне дипломатически път за разрешаване на тези събития.
Така се стига до момента, в който на 19 февруари 1886 г. в Букурещ е подписан договор, с който се слага край на Сръбско-българската война. Именно 19 февруари да споменем, че не е избрана случайно тази дата. И по-късно, през месец март 1886 г., с Топханенския акт се решава окончателно този проблем със Съединението, като българският княз Александър Батенберг е обявен за генерал-губернатор на Източна Румелия. В акта трябва да кажем, че е записано много точно, че става въпрос за българския княз, т.е. независимо от това кой е той, той е едновременно с това генерал-губернатор на Източна Румелия. Вече окончателното международно признаване на Съединението, то се случва със събитията от 22 септември 1908 г., когато е обявена Българската независимост.