Сарийски: Приемането на еврото в България и премахването на лева ще ни струва част от суверенитета

Приемането на еврото в България и премахването на лева ще ни струва част от суверенитета. Това заяви в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" икономистът доц. Григор Сарийски.

"Колко ще ви струва отказа от право да взимате някакви независими решения, да предприемате независими действия? Разбира се, има хора, които се чувстват удобно в ролята си на слугинаж и оценяват нещата в пари, но ако човек все пак се опитва да дозрее и да достигне до някакъв по-висок етап в развитието си, не би трябвало да ги оценява нещата по този начин. Оттам нататък, вече ако си говорим за пари, няма да струва кой знае колко, защото самото приемане в Еврозоната е предвидено така, че да няма кой знае какви съпътстващи разходи. През първите шест месеца от датата на въвеждането на еврото българите ще могат да превалутират спестяванията си, всъщност спестяванията по банкови сметки автоматично ще бъдат превалутирани, но парите в брой в първите шест месеца ще бъдат обменяни по официалния курс, като няма да има през този период от 6 месеца такси и комисиони. 

Той обърна внимание, че подобно на ситуацията в Хърватия, след приемането на еврото в България първата вълна от шокове ще бъде свързана със спекулации с цените на различните стоки и услуги.

По думите на Сарийски България ще получи изкуствено подобряване на своя кредитен рейтинг: "Това означава улеснен достъп до дълговите пазари и съответно падане на бариерите за теглене на кредити, т.е. навлизане в сценарий, при който задлъжнялостта може да нараства. На второ място, лесни дефицити – когато можете лесно да теглите кредит, с доста по-голяма охота ще правите дефицити. В момента стягаме коланите, за да може да покрием критериите, но оттам нататък вижте Франция", обърна внимание икономистът.

По думите му изкуственият рейтинг може да се поддържа дълго време: "Докато катастрофирате, както беше сценарият с Гърция, както е сценарият в момента с Франция. В момента те потъват. Все по-дълбоки и по-дълбоки дефицити и между 2022 и 2023-та увеличиха дефицита с грубо 1/2, което е далеч от Маастрихтските критерии. Между другото Франция се присъедини в Еврозоната с изкуствено занижен дефицит, Франция винаги е имала проблеми с дефицита. И в общи линии проблемите, които занесете, влизайки в Еврозоната, продължавате да си ги влачите и по времето на своето членство, просто получавате така да се каже периодично едни обезболяващи, които ви помагат да не обръщате внимание на тези проблеми, но рано или късно това се връща като бумеранг. Вижте в случая с Италия, вижте случая с Португалия, неслучайно тия страни получиха подигравателното название PIIGS (Portugal, Italy, Ireland, Greece, Spain). В момента и буквичката за България ще се присъедини точно към тия страни, защото ние сме страна от перифериферията".