© Plovdiv24.bg

"Има потенциал или тектонската структура, която разделя софийската котловина от околните или най-вече от Витоша и Лозенска планина. Тази структура е жива. В момента там се извършват движения, които следим на повърхността. Това следене ние го извършваме с по-висока точност и със значително по-голям интерес през последните 30-40 години", заяви проф. Ботев. Според него тези движения, които се извършват на повърхността, са много слаби за наша радост, но това не е повод за успокоение тъкмо поради съществуването на исторически данни за една периодичност в активизацията.

"Тя се определя именно от натрупване на напрежение по тази разломна структура - на границата между тези планински образувания, на юг от софийската котловина", обясни проф. Ботев. По думите му има една честота за последните над 200 години от 3 земетресения с магнитуд над 6 и това показва, че нашата столица се намира в една достатъчно активна сеизмична зона и не можем да си оставим сградния или жилищния фонд безстопанствен, без проверки. Според него панелните блокове би трябвало да бъдат по-често инспектирани за устойчивост.

"Тази инспекция изисква много разходи и средства и за съжаление отнема и време и удобство на хората. Може би това е основната причина, че досега не са се извършвали сериозни масови проверки на застрашени и по-стари панелни блокове", допълни проф. Ботев и уточни, че потенциалът на сеизмичната зона в София е незабележим в момента, но това не трябва да ни успокоява, защото нямаме основание да считаме, че геоложките процеси, които са характеризирали развитието на котловината и планините, които я заобикалят за последните столетия, рязко са се променили през последните десетилетия.

"Няма такова нещо. Същият режим на натрупване на напрежения си съществува и фактът, че в по-далечното минало сме имали сериозни, катастрофални земетресения, не може да ни позволява да не мислим за бъдещето", каза още проф. Емил Ботев.