Семейство фермери: Това нещо го няма никъде. В Западна Европа големите вериги магазини са изнесени в покрайнините

Основното предизвикателство за всеки малък земеделски производител е как да достигне до крайния клиент. Това обясниха пред Българското национално радио Иво и Сиана Тончеви, които са собственици на малка ферма за производство на чиста храна. 

Иво е агроном с над 25-годишен опит. В последните десет години живее със семейството си на село и произвежда земеделска продукция. От пет години те осъществяват и продажба на производството си. 

"Отглеждаме бейби салатен микс и го изпращаме до клиенитите си в цялата страна. Работим на абонаментен принцип", разказа Сиана Тончева. 

"През лятото производството е насочено към децата от летните ни лагери и техните семейства.

За нас никога не е било цел да влезем в големите вериги, да бъдем на борсата и да работим с прекупвачи. Най-ценно е да познаваме клиентите си. За тях също е важно да знаят кой гледа храната им. 

И двамата имаме опит от предишни дейности и не беше толкова трудно да достигнем до хората. Развивахме още от самото начало социалните мрежи. Показвахме какво правим. Тъй като сме семейство, това приближава и изгражда доверие.

Повечето производители обаче нямат време и енергия да се занимават с реклама на продукцията си. Тяхната страст е да бъдат до земята и до животните". 

Сиана Тончева отбеляза, че българско производство вече почти липсва: 

"За последните 20 години българските производители са намалели десет пъти – от 660 хиляди те са станали 69 хиляди. Фалират или се отказват. Водим продажна аграрна политика в полза на чужди интереси, на други държави и големи корпорации - става въпрос за дъмпинг, спекула, нелегален внос, неравно субсидиране, отклоняване на субсидии. Производителите са в ситуация на унижение и унищожение". 

В същото време големите вериги се допускат да влязат директно в сърцето на града – в центъра, в жилищните зони, обясни Иво Тончев.

"Това нещо го няма никъде. В Западна Европа в центъра са малки магазинчета. Големите вериги са изнесени в покрайнините". 

Съпругата му дори смята, че сме започнали да мразим българското през последните 20-30 години. 

"Има едно обезродяване и откъсване от корена, от земята. Селянин стана обидна дума, а земеделието – мръсна работа. Говори се предимно за едни субсидии и едни хора, които забогатели. Трябва да се направи разграничение между истинските производители – тези, които обработват земята и онези, които са бизнесмени. Субсидиите отиват при един процент от хората".

Сиана обаче отчита и негативните страни от получаването на финансови срества по различни програми. 

"Това води до финансова и оперативна зависимост. Ти се съгласяваш с редица ограничения".

Тя обясни, че в Европа всички фермери протестират. 

"Оприличават го дори на селската революция. Защо в България това не се случва?! Нашите фермери имат работно време на протестите. При нас няма потомствени фермери.

Много хора умишлено избират вносното. Това обезродяване се случва още в училище. Да се застъпваш за българското в момента едва ли не е престъпление – обявяват те за антиевропеец, за предател. Това е една дългосрочна политика, която се провежда в нашето общество по много фин и незабележим начин. 

Европейските фермери не протестират за пари, а защото техният начин на живот е застрашен. Те стоят денонощно, за да оцелеят".

Сиана Тончева посочи и друга заплаха пред традиционното земеделие. 

"Имаме все повече навлизане на ГМО храни и семена. Говорим за възстановяване и устойчивост, но какво се случва – имаме заводи за синтетично месо, индустриално производство на скакалци и буболечки. Лансира се отглеждането на растения без почва и без светлина". 

Стопанството на семейство Тончеви е разположено на площ от 7.5 декара. 

"Нашата цел е да будим хората. Имаме спешна нужда от ново поколение български градинари, за да спасим продоволствената си независимост и да се изхранваме качествено.

България е била нетен износител на плодове и зеленчуци. В момента те почти са изчезнали от рафтовете на големите вериги. 

Ние правим един модел на човешко земеделие. Не използваме тежка механизация. Практикуваме възстановително земеделие – основният фокус е върху земята и нейната жизненост.

В момента за хранителни добавки се харчат четири пъти повече пари, отколкото за храна.

Дойде време, в което почвите ни са разрушени, обеднени и има нужда ги възстановяваме".