Вярно е - езикът е саморегулираща се, динамично развиваща се система и затова не е нужно някой да "управлява" тази система със закон. Знайно е, че единственият език, създаден със закон ("кодификация") на 2 август 1944 г., беше "македонският". За негова основа беше избран скопско-велешкият диалект на българския език, неприемлив и до днес за "македонците" от Охридско, Битолско, Кумановско, Прилепско, Щипско, Гевгелийско, Струмишко, Горноджумайско, Солунско, Серско, Ениджевардарско, Воденско и Задохридско. Основната цел на създаването на този изкуствен език беше отдалечаването му от българския книжовен език (за да се "докаже", че това е отделен език, нямащ нищо общо с българския, а оттук - и че "македонският" народ е отделна и различна народност от българската), постигнато чрез изхвърлянето на буквите Ю, Я, Щ, Ъ, Ь, Й и въвеждането на нови букви, преписани от сръбската азбука - J, S(ДЗ), (ДЖ), меки Г, К, Л, Н. Oсвен това беше въведено и правилото на сърбина Вук Караджич "да се пише така, както се говори", ето защо "македонците" пишат општо (общо), ретко (рядко), машко (мъжко), блиско (близко) и т.н.