Сериозен риск за здравето: Близо 50 процента от консумирания алкохол е България е нелегален
Увеличаване на акциза на алкохолните напитки ще увеличи нелегалното производство, което в момента е близо 50 процента от консумирания алкохол в страната, ще постави под риск общественото здраве и ще доведе до намалени приходи за държавната хазна с над 60 млн. лв. Това посочват от Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки (спиритсБЪЛГАРИЯ) и Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) в открито писмо до медиите по повод предлаганите от финансовото министерство приходни мерки в бюджета за 2025 г., сред които е и увеличение на акциза на алкохола и алкохолните напитки.
От двете организации изразяват дълбоко безпокойство във връзка с обявеното намерение за увеличение на акцизните ставки върху алкохолните напитки с 10-15 процента от началото на 2025 г. и се обявяват против мярка от такъв мащаб да бъде въвеждана без внимателно планиране, задълбочен анализ и открит диалог със заинтересованите страни.
От организациите посочват, че промени в данъчното законодателство броени дни преди старта на прилагането им при липсата на диалог с бизнеса натрапва усещането за несигурност и непредсказуемост, които могат да имат тежки последици както за индустрията, така и за държавния бюджет. Според тях подобна мярка трябва да бъде съгласувана с всички засегнати страни, за да се избегнат негативните ефекти. Необходимо е и да се направи анализ на потенциалното въздействие върху потребителите, бизнес средата, риска за общественото здраве и държавните приходи.
Според браншовите организации подобна мярка на практика е данък върху потребителите - повишаване на акцизите ще доведе до увеличение на крайните цени, което директно ще натовари домакинствата. Това ще натовари допълнително семейните бюджети, без да генерира допълнителни приходи за бюджета, а потреблението ще бъде тласнато допълнително към нелегални продукти и канали на разпространение, отбелязват от организациите.
Те посочват, че рязката промяна в регулациите поставя под риск стабилността на сектора, който осигурява пряка и непряка заетост на близо 350 000 души и значителни приходи за бюджета. От бранша отбелязват приноса на сектора за икономиката, който е 250 млн. лв. акцизни приходи за 2023 г. Отбелязват също, че секторът вече е изправен пред значителни предизвикателства като увеличение на цените на суровините, на разходите за труд и на цените на енергоизточниците, като добавят, че приемане на такава мярка ще доведе до съкращаване на работни места и затваряне на малки и средни предприятия, което ще натовари допълнително социалната система на държавата.
Според организациите мярката по никакъв начин не отчита и факта, че близо 50 процента от консумирания алкохол е България е нелегален (безакцизен). На територията на страната същетвува голяма "инфраструктура" за производство на безакцизен алкохол, представляваща сив сектор, през който по официални данни от Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по лозата и виното преминават близо 50 процента от гроздето, както и други захаросъдържащи плодове, се посочва в съобщението.
Те отбелязват, че подобна мярка ще насърчи развитието на нелегалния сектор, а също и че нелегалното производство и търговия с алкохол представляват сериозен риск за общественото здраве.
Особеностите на пазара сочат, че всяко увеличение на цената през акциз води до съответния спад в продажбите на легална продукция. Това се дължи на ценовата чувствителност на пазара и на лесния достъп до заместители, които не подлежат на облагане и контрол. Затова нашата прогнозна оценка показва, че ако бъде въведено предложеното увеличаване на акциза, то ще доведе до двуцифрен в процентно изражение спад в продажбите на легалния алкохол. Това означава над 30 млн. лв. намаляване на приходите от акциз и още 30 млн. намаляване на приходите от ДДС в държавния бюджет, изчисляват от двете организации.
В писмото се отбелязва още, че опитът на други страни от ЕС показва необходимостта от диалог и координация при въвеждането на подобни мерки, както и че наложен стандарт в провеждането на фискални промени от такъв мащаб е тяхното обявяване и обсъждане поне една година преди фактическото им въвеждане. Дават се примери със страни от ЕС с въведени увеличения на акцизите върху алкохола, които показват според организаците неефективността на подобни мерки, спад на официалните продажби с двуцифрени проценти и значително нарастване на нелегалната търговия.
В писмото от двете организации призовават за оценка на риска и преразглеждане на мярката. Те настояват темата за акцизна ставка да бъде експертно обсъдена, всички рискове да бъдат взети предвид и да се обмислят алтернативни решения, които да балансират параметрите на държавния бюджет.